— Да, спомените са приятно занимание, но в момента обсъждахме твоята токомания — озъби се Кхмий.
— Щастливите хора не свикват с пускането на ток в главата. Нужно е първо да ти сложат контакт в черепа… А през онзи ден наистина ми беше хубаво. И аз се чувствах като герой. Знаеш ли къде беше Харлоприлалар по същото време?
— Къде?
— В лапите на властта. В полицията. Имаха купища въпроси към нея и аз нищичко не можех да сторя. А нали тя беше под моя закрила! Нали тъкмо аз я отведох на Земята със себе си…
— Луис, тя пък те беше хванала за половите жлези. Мога само да се радвам, че самките на кзинтите не са разумни. Ти охотно би направил всичко, което Прил поиска от теб. Нима самата тя не реши, че желае да разгледа човешкия космос?
— Вярно, смятах да я разведа тук-там. Но не успяхме. Кхмий, след като се върнахме с „Далечен изстрел“ и Харлоприлалар, повече не видяхме нито кораба, нито нея. Управниците на Кзин и Земята си поделиха тайната на хипердвигателя. Дори не биваше да споменаваме нищо по темата.
— Да, вторият вид квантов хипердвигател бе засекретен от Патриаршията.
— Същото направиха и Обединените нации. Не ми се вярва да са известили даже правителствата на другите планети от човешкия космос. Внушиха ми недвусмислено да не дрънкам излишно. Естествено и Пръстенов свят беше част от тайната, защото как бихме могли да стигнем дотам без „Далечен изстрел“? Знаеш ли, това ме подсеща за един въпрос. Как Най-задния възнамерява да се добере до него? От Каньон дотам разстоянието е над двеста светлинни години, а този кораб изминава всяка от тях за три денонощия. Мислиш ли, че е скрил наоколо втори „Далечен изстрел“?
— Не се опитвай да ме разсееш. Попитах те защо си сложи жица в главата?
Кхмий приклекна и ноктите му изскочиха. Вероятно беше рефлекс, неподвластен на съзнанието… а може би не.
— Когато си тръгнах от Кзин, прибрах се у дома. Колкото и да се мъчих, не убедих земната полиция, че трябва да ме пуснат при Прил. Ако бях събрал екипаж до Пръстенов свят, тя щеше да ни е водачка, но… Тандж! Дори не биваше да говоря за това с никого, освен с типовете от правителството… и с теб. Ти обаче не се запали от идеята.
— Нима можех да напусна дома си? Притежавах земя, свое име и очаквах деца. Трябва да знаеш, че самките на кзинтите не умеят да се справят сами с живота. Имат нужда от грижи и внимание.
— А какво ще стане сега с тях?
— Най-големият ми син ще управлява моята собственост. Ако отсъствам прекалено дълго, ще ме предизвика на двубой, за да я запази за себе си. Но ако… Луис! Питах те защо стана жицоглавец!
— Защото някакъв кретен ме облъчи с тасп!
— Ъррр?
— Мотаех се из музей в Рио, когато тъп шегаджия реши да ми оправи настроението иззад една колона.
— Но и Несус си носеше тасп на Пръстенов свят, за да ни контролира. Дори го използва срещу двама ни.
— Вярно. Колко присъщо за кукловодите — да контролират чрез приятното! И Най-задния постъпва по същия начин. Ето, виж — управлява дистанционно моя драуд, а на теб даде нова младост. И какъв е резултатът? Ще правим каквото поиска от нас.
— Несус си послужи с таспа срещу мен, но аз не се превърнах в токоман.
— О, и аз не започнах веднага да ламтя за жицата. През цялото време обаче се чувствах скапан, все си мислех за Прил. Чудех се дали да не се отдам на дълга почивка. И преди съм се запилявал сам отвъд границите на изследваното пространство, докато отново започна да понасям представата за други хора около мен. И докато пак успея да понасям себе си. Само че така щях да изоставя Прил. После кретенът ме прасна с таспа. Не беше кой знае какъв удар, вероятно десетократно по-слаб от този на Несус, но ми напомни! И… стисках зъби още година; сетне отидох да ми сложат контакт в главата.
— Иска ми се да ти го изтръгна от черепа!
— Ще предизвикаш крайно нежелателни странични последствия.
— А как попадна в пролома на Бойна глава?
— Може и да съм страдал от мания за преследване, но не забравяй, че Харлоприлалар влезе в полицията и не се появи повече. Аз пък се пристрастявах към жицата, кой знае пред кого щях да изтърся тайната! Предпочетох да избягам. На Каньон е лесно да кацнеш, без никой да те засече.
— Да, от същото се възползва и Най-задния.
— Кхмий, дай ми драуда, остави ме да спя или ме убий. Липсва ми всякакво желание за живот.
— Тогава спи!
Трета глава
ПРИЗРАК СРЕД ЕКИПАЖА
Беше му хубаво да се събуди зареян сред спални плоскости… докато си спомни.