Защото нещо веднага се набиваше на очи в правоъгълния образ от телескопа. Светлосинята дъга на Пръстенов свят, твърде далечна, за да се различават подробности, се беше изместила значително от идеалната си кръгова орбита около светилото.
— Тъй и не научихме! — изръмжа Кхмий. — Цяла кзинтска година прекарахме на това творение и не се досетихме. Как е възможно?
— Пръстенов свят — отвърна кукловодът — не е бил изместен по време на предишното ви идване, защото оттогава минаха двадесет и три години.
Луис кимна. Не му се приказваше, за да не се разсейва. Само радостта от жицата го пазеше в момента от собствените му угризения. Най-задния продължи:
— Тази конструкция е неустойчива по плоскостта на въртенето си. Нима не знаехте?
— Не!
— И аз не го знаех — малко унесено промълви Луис, — докато не се върнах на Земята. Тогава си поблъсках главата.
Двамата извънземни се вторачиха в него. Не се бе стремил да привлече вниманието им. Е, какво да се прави…
— Лесно е да се докаже нестабилността на Пръстеновия свят. По оста на въртенето си е устойчив, но не и в плоскостта. Трябва да е имало някакви приспособления, за да задържат светилото винаги там, където му е мястото.
— Но сега е изместен!
— Да, каквото и да са сложили, то вече не работи.
Ноктите на Кхмий не успяха да задерат по прозрачния под.
— Значи те ще умрат! Милиарди, десетки милиарди… или дори трилиони? — Кзинтът се извъртя рязко към Луис. — Твоята тъпа усмивка започва да ме изнервя! Ако ти махна драуда, дали няма да станеш по-словоохотлив?
— И така мога да говоря.
— Ами хайде, започвай! Защо Пръстенов свят е неустойчив?
— Защото е невероятно твърд и няма никаква еластичност. Немислимо е да бъде друг при тази страховита скорост на въртене. Побутнеш ли го лекичко, ще продължи да се измества от центъра си. От уравненията направо ще ти настръхне козината. Поиграх си на един компютър и получих резултати, в които не знам дали да вярвам.
— И ние обмисляхме преди време — намеси се Най-задния — дали да не си построим собствен Пръстенов свят, но неустойчивостта е прекалено голяма. Дори един силен протуберанс от слънцето би нарушил равновесието на конструкцията. А пет години по-късно тя ще се отърка в светилото…
— Стигнах до същия извод — потвърди Луис. — Сигурно точно това се е случило.
Ноктите на Кхмий пак изскърцаха по пода.
— Ами спомагателните двигатели за корекции на орбитата?! Конструкторите на Пръстеновия свят не може да не са ги предвидили!
— Сигурно е така. Знаем поне, че са имали Бусардови правоточни двигатели. Използвали са ги в междузвездните си кораби. Е, да, ако по външния периметър на пръстена има достатъчно на брой големи правоточни двигатели, биха могли да го задържат в кръгова орбита. И да използват за термоядрен синтез водорода в слънчевия вятър. Май никога не би им свършило горивото.
— Не видяхме нищо подобно. Помисли само с какви размери би трябвало да са тези двигатели!
Луис се закиска.
— Кое може да е голямо в сравнение със самия Пръстенов свят? Просто не сме ги забелязали.
Не му хареса обаче как Кхмий се надвеси над него с изскочили нокти.
— Толкова лековато ли приемаш нещата? На този свят сигурно има предостатъчно жители, за да населят хиляди пъти подред всички известни ни планети! И онези, които срещахме, са по-близки като раса на теб, отколкото на мен.
— Я опитай да си припомниш, че си жесток, безмилостен хищник! Виж какво, ще се притеснявам предостатъчно, но след като Най-задния ми изключи драуда. Няма обаче да умра от ужас, защото дотогава ще съм свикнал поне мъничко с положението. Ти способен ли си да измислиш с какво да им помогнем? Нещичко хрумва ли ти, а?
Кзинтът му обърна гръб.
— Най-заден, колко време им остава?
— Ще се опитам да пресметна.
След малко кукловодът изтупурка към прозрачната област.
— Пръстенов свят ще се отърка в светилото си след година и пет месеца. Допускам, че ще се разпадне. Като знам скоростта му на въртене, очаквам парчетата да се разлетят в междузвездното пространство.
— Правоъгълниците от вътрешния пръстен… — измънка на себе си Луис.
— Какво? А, да… Вярно, те ще се блъснат във външния пръстен преди слънцето. Въпреки това имаме поне една година. Ще ни стигне — отсъди безстрастно Най-задния. — Няма изобщо да слизаме на обитаемата повърхност. Вашата експедиция е проучила издатината с космодрума от няколко десетки хиляди мили, без антиметеоритната защита да ви обстреля. Убеден съм, че космодрумът е изоставен. Ще можем да кацнем безопасно.