Той се учуди.
— Мислих си, че предишната ще е достатъчна до края на живота ти.
— Шегите ти са неуместни. Всяка договорка за разбирателство се потвърждава с ришатра!
— О, бях забравил… Бива. Да се върнем ли при огъня?
— Разбира се, трябва да сме на светло.
Тя избута казанчето по-настрани върху жаравата, за да къкри умерено.
— Нека обсъдим за какво се споразумяваме. Ще обещаеш ли да не ми причиняваш зло?
Седна срещу него, за да го гледа в очите.
— Съгласен съм, ако и ти не ме нападаш.
— Добре, значи обещанието е взаимно. Какво друго искаш от мен?
Говореше отсечено и делово. Луис се зарази от настроението й.
— Ще ме откараш докъдето можеш, без това да пречи на твоите намерения. Предполагам, че ще стигнеш до завоя на реката. Уговаряме се, че находките от пустинния град са си мои. Няма да предаваш нито тях, нито мен на каквито и да било местни власти. И ще ме посъветваш според силите си как да проникна във въздушния град.
— Какво би могъл да ми предложиш в замяна?
Я гледай ти! Че тя не му ли беше в ръцете? Е, по дяволите, защо пак да се карат…
— Ще направя всичко възможно да разбера дали мога да спася Пръстенов свят — отвърна Луис и в този миг осъзна, че е изразил на глас най-съкровеното си желание. — Открия ли начин, ще се възползвам от него на всяка цена. Ако обаче преценя, че светът ви е обречен, ще се опитам да спася поне себе си. Също и теб, ако това не навреди на мен.
Тя скочи.
— Безсмислени обещания! Предлагаш ми да приема лудостта ти за истина!
— Вала, ти никога ли не си се пазарила с безумци? — развеселен я подкачи Луис.
— Не съм се пазарила дори и със здравомислещи същества от други раси! Още не съм завършила обучението си!
— Успокой се, моля те. Какво да ти предложа? Знанията си например? Ще ги споделя охотно, ако мога да ти бъда полезен. Знам например как и от какво са се повредили машините на Строителите.
— Пак ли бълнуваш?
— Нали щеше сама да прецениш? И… Ще ти дам левитатора и очилата си, когато си свърша работата с тях.
— Хм, това пък кога да го очаквам?
— Когато и ако косматият ми спътник се завърне. — В совалката имаше още един комплект, предназначен за Харлоприлалар. — Стават твои също и ако умра. Готов съм веднага да ти дам половината от свръхпроводящата тъкан. С ивици от нея ще успеете да поправите някои стари машини, останали от Строителите на градове.
Жената обмисли всичко.
— Ех, защо не бях по-опитна в тези преговори… Няма какво да умуваме. Съгласна съм с условията ти.
— И аз с твоите.
Тя започна да си сваля дрехите и накитите. Пипаше с едва ли не дразнеща мудност… но Луис схвана какво иска да му покаже — освобождава се от всичко, което би могла да използва като оръжие срещу него. Почака да остане гола, след това направи същото. Остави лазерното фенерче, очилата и частите от бронята по-настрани.
Добави към тях дори хронометъра си.
После се любиха… ако думата беше подходяща за случая. Бясната страст от миналата нощ бе изчезнала заедно с вампирите. Вала го попита за предпочитанията му и настоя той да избере. Луис се спря на мисионерската поза. И без това случката имаше някакъв чиновнически привкус. А може би точно така трябваше да бъде. После тя отиде да разбърка яденето, а той се постара да застане между нея и оръжията си. Ама че отношения…
Когато Валавиргилин се върна при него, наложи се да й обясни, че расата му е способна да прави любов повече от веднъж на нощ.
Този път седна с жената в скута си, а тя обви с крака кръста му. Галеха се, възбуждаха се, изучаваха телата си. Гърбът й беше мускулест, по-широк и от неговия. Ивица от косата се спускаше и по гръбнака. Направи му впечатление, че Валавиргилин чудесно владееше мускулите на влагалището си.
А тя откри, че Луис Ву има в главата си пластмасов кръг под косата на темето.
Лежаха прегърнати и жената чакаше да й обясни.
— Дори да не използвате електричеството, би трябвало да го познавате. С него са работили машините на Строителите.
— Да, произвеждаме електричество с течаща вода. Преданията гласят, че преди упадъка на Строителите от небето са идвали безкрайни потоци електричество.
Представата за миналото бе останала доста точна. Генераторите в засенчващите плоскости са преобразували слънчевата енергия и са я предавали с насочени лъчи до колектори по повърхността на Пръстенов свят. Разбира се, и колекторите били оборудвани със свръхпроводници…
— Е, значи ще ми е по-лесно да ти обясня. Ако пъхна съвсем тъпичка жичка на подходящото място в мозъка си — точно това и правех — достатъчно е да пусна слабо напрежение, за да дразня непрекъснато центъра на удоволствието.