Графинята се обади:
— Той е единствената възможност, кралят трябва да види това.
— Не се съмнявам, че кралят ще избере него, стига да има възможност за избор — отвърна Хук.
София знаеше, че когато графинята се усмихва по този начин, това означава, че се опитва да скрие бързата работа на мисълта си от тези, които възнамеряваше да разпитва.
— А кой друг може да направи този избор вместо краля?
Хук сви рамене.
— Френският крал също ще има да каже нещо, при положение че той е този, който осигурява оръжията, корабите и средствата за нашия успех.
— Разбирам. — И без да престава да се усмихва, графинята попита: — А според вас, полковник, френският крал желае ли успех?
Не за пръв път София видя сивите очи на Морай да се спират с безмълвно уважение върху графинята. После, все още, без да казва нищо, тези очи се върнаха обратно върху лицето на ирландеца, очаквайки отговора му.
Хук изглеждаше изненадан.
— Разбира се, че желае успеха ни, Ваша Светлост. Защо да не желае?
— Защото достатъчно е само англичаните да чуят, че планираме завръщането на краля, за да изпратят част от армиите си тук, и на френския крал ще му бъде по-лесно да се сражава срещу отслабените им сили на континента. Не му е необходимо да води нашата война. Трябва само да я подкрепи. — Завърши думите си, като набоде на вилицата си парче месо, сякаш току-що бе изрекла нещо съвсем незначително — някоя забележки за времето, а не анализ на френската външна политика.
— Майко… — обади се графът с развеселен глас.
— Е, крайно време е някой на тази маса да заговори откровено — защити се спокойно тя. — Забравяш, че брат ми е съветник на Джеймс и аз съм съвсем наясно, че в двора на френския крал има хора, които по една или друга причина биха се радвали да видят провала на начинанието ни. Не можем да мислим, че е случайност изпращането на господин Морай, когато залавянето му щеше да провали всичко. Можем само да благодарим на Господ, че той е достатъчно разумен, за да знае кога го използват. — Очите й се приковаха в лицето на Хук с майчинско търпение. — Не всички мъже са толкова мъдри.
Графът отново се наведе напред и понечи да заговори, но тя го спря с вдигнатата си ръка.
— Един момент, Чарлс. Преди да сложиш името си под тази петиция и да изложиш главата си, както и моята, на още по-голям риск, бих желала да попитам полковника дали самият той е вътрешно убеден, че френският крал ще удържи обещанието си и ще помогне на нашия млад крал да стигне безпрепятствено до бреговете ни?
Дори и мосю Дьо Лигондез отправи поглед към Хук в очакване на отговора му. За миг полковникът остана замислен, като че ли внимателно подбираше думите си.
— Не мога да ви дам никакви обещания, Ваша Светлост. Мога да ви кажа единствено това, на което съм бил свидетел, и това, в което съм убеден в сърцето си. Френският крал отгледа младия Джеймс заедно със собствените си деца и го обича като роден син. Не мисля, че ще изложи на риск живота му заради политически облаги.
Графинята го гледаше изпитателно:
— Но дали ще изложи на риск нашия?
— Не знам.
„Честен отговор“ — помисли си София. Виждаше го в очите му, които вече не блестяха с присъщия си чар, а бяха изпълнени със същото съмнение като тези на останалите, събрани около масата.
— Знам само, че ако не се възползваме от тази възможност, ако не се опитаме, тя ще отмине и може да нямаме втора. Не мисля, че младият Робърт Брус е бил убеден, че ще успее, когато е стъпил на бойното поле в Банокбърн12, но така или иначе е стъпил на него. И ние трябва да направим същото.
София знаеше какво иска да каже с това: че пътеката на предпазливостта рядко извежда до победа.
Самата тя си бе помислила за това в деня, в който прие онази първа покана на Морай да излязат на езда. Знаеше, че избира непозната пътека, която не й обещава безопасност, но все пак бе поела по нея и животът й се бе променил завинаги. Вече нямаше връщане назад.
Почувства топлина по лицето си и разбра, че той я наблюдава; със смело вдигнато чело тя посрещна спокойния му поглед и почерпи кураж от пламъка в тях, който гореше там единствено за нея.
„Няма връщане назад“ — отново си каза тя, при все че също като всички на масата, решили да изберат непознатия път и да последват младия крал Джеймс, и тя не можеше да види отвъд завоите на виещата се пътека, за да разбере къде ще свърши.
12
Битката при Банокбърн (24 юни 1314 г.) — една от решаващите битки във войната за независимост на Шотландия от Англия. Спечелена от Робърт Брус. — Б.пр.