През следващите дни София не спря постоянно да държи под око водите на залива и всеки ден се събуждаше с очакване, наострила уши за звуци от колелета и конски копита, устремени към Единбург.
Даже вятърът тези дни й се струваше различен, като дима на някакъв странен огън, който се разнася наоколо, осезаем, но невидим.
Бебето мърдаше неспокойно в люлката си и отказваше да се успокои, докато София крачеше неспирно из стаята напред-назад, така че пантофите й почти се протриха. И все пак не идваха никакви вести.
А после дойде нощта, в която чу топовните гърмежи.
Пет изстрела и после тишина. Абсолютно нищо повече.
Не можа да мигне до сутринта.
— Какво има? — попита Кирсти, все още сънена.
Но София не знаеше; знаеше само, че въздухът тази сутрин й се струва някак странен.
— Чу ли стрелбата?
— Не.
— Миналата нощ, когато удари полунощ.
— Присънило ви се е — рече Кирсти.
— Не. — София спря неуморното си крачене пред прозореца, взря се навън през сивата мъгла, която се сливаше с изгрева, обагрена от златни и червени ивици, блестящи като кръвта на кралете. — Мисля, че не беше сън.
Оказа се, че е права, защото на следващата вечер господин Малкълм, който от няколко нощи не се бе прибирал у дома, се завърна разтревожен.
— Дай ми хляб и дрехи! — провикна се той. — Трябва да тръгвам.
Изненадана, жена му попита:
— Защо? Какво има? Какво се е…?
— Исусе Христе, жено, спри да дрънкаш и побързай, иначе може да ме видиш обесен заедно с всички останали. — И с този изблик господин Малкълм се отпусна отчаяно на най-близкия стол и хвана главата си с ръце. Не си бе направил труда да свали тежкото си наметало, пропито със солената вода на морето, и сега водата се стичаше от него и капеше на криволици по дъските на пода.
Госпожа Малкълм уплашено млъкна и му донесе вино, докато историята излезе със запъване, на части, от устата му. София стоеше и слушаше, макар че всяка дума се стоварваше върху й като камък, който разбиваше все повече и повече надеждите й.
Всичко започнало толкова добре, започна разказа си той. Преди два дни първият френски кораб, „Протей“, навлязъл в реката Форт, изминал две левги15 и качил на борда няколко лоцмани. Имало морска буря, казал му капитанът, и „Протей“ се бил откъснал от флотилията, затова очаквали, че ще заварят останалите кораби от кралската ескадра тук, в реката. Появата им въодушевила хората на брега и тези, които се били качили в рибарски лодки, за да ги посрещнат, но при все че чакали целия следобед, други кораби така и не дошли.
Затова при пукването на зората „Протей“ обърнал отново и отплавал с отлива, за да види дали няма да успее да намери другите френски кораби и да качи на тях лоцманите.
Това, което бе намерил „Протей“, все още безпокоеше господин Малкълм дотолкова, че му трябваха няколко мига, за да се успокои, преди да може да продължи.
Французите, каза той, били стигнали до началото на реката предишната нощ и хвърлили котва и така загубили шанса си да навлязат в нея заедно с надигащия се прилив. С идването на зората приливът се оттеглил и те не можели да направят нищо друго, освен да чакат.
— И тогава дойдоха англичаните — продължи господин Малкълм. — Почти трийсет кораба и половината от тях имаха по петдесет оръдия или повече. — Той поклати глава.
„Протей“ не бил оборудван за битка. Той бил подготвен за пътнически кораб и по-голямата част от оръдията му били отстранени, за да има място за провизиите и войниците. Не можел да направи почти нищо друго, освен да наблюдава битката.
Господин Малкълм изпитваше възхищение от тактиката на френския командир, който, макар и приклещен, обърнал корабите си към англичаните, като че ли възнамерявал да атакува. От борда на „Протей“ господин Малкълм видял французите да хвърлят всичко, което можели да си позволят, през борда, за да намалят товара на корабите, и докато англичаните отговаряли на предизвикателството, като се построили в боен ред, французите бързо се обърнали и се устремили на север.
Няколко френски кораба изостанали, а един бил притиснат толкова жестоко от англичаните, че се сражавал целия ден и прекарал нощта обкръжен от враговете си. Но поне корабът на крал Джеймс се измъкнал.
15
Мярка за дължина. Сухопътната левга е равна на 4,83 км, а морската — на 5,56 км. — Б.пр.