— Аха — каза Стюарт, започвайки да разбира.
— И когато Уилям умира, той завещава тази политика на обединение на кралица Ана, сестра на съпругата му и втора дъщеря на стария крал Джеймс, който е избягал в Шотландия през 1689 година. Ана е малко по-симпатична от сестра си — ако не друго, тя поне признава в частните си разговори, че младият крал Джеймс е неин полубрат и съществуват големи надежди, че тъй като самата тя няма живи деца, ще го направи свой наследник. Нейните съветници обаче си имат своя собствена цел и скоро подреждат нещата така, че тя да избере за свой наследник друг роднина от немския двор в Хановер.
Шотландският парламент отговаря, че няма да приеме възцаряването на Хановерската династия, освен ако Шотландия не бъде освободена от английското влияние и не получи правото на отказ от участие в онези области от външната политика, които противоречат на собствените й интереси, като военния конфликт с Франция и във война с Испания11.
— Предполагам — рискува Стюарт, — че англичаните не са се съгласили.
— Ударили са ни — обясни Греъм, — с Акта за чужденците, в който черно на бяло пише, че ако ние, шотландците, не седнем на масата за преговори, за да обсъдим Обединението, всеки шотландец, живеещ в Англия, ще бъде третиран като чужденец и всички имоти в Англия, притежавани от шотландци, ще бъдат репарирани, а износът ни — замразен.
— Значи не сме имали избор — заключи Стюарт.
Брат му погледна към него.
— Винаги има избор. Обаче шотландските благородници както винаги са притежавали богати имоти от двете страни на границата и малко от тях са били готови да рискуват собственото си благосъстояние, така че накрая седнали на въпросната маса за преговори. А нашият приятел херцогът на Хамилтън предложил изборът на пълномощници, които да преговарят за сключването на Обединението, да бъде оставен на кралица Ана. Поставил въпроса на светкавично гласуване в парламента, когато всички противници на Обединението не били там, и той бил приет с минимален брой гласове, което означавало, че излъчените пълномощници до един били положително настроени към съюза. Това било едно от типичните за него дребни, коварни дела.
— И Обединението било прието.
Греъм се ухили.
— Не си ли ходил на училище?
— Е, сега нали си имаме свой парламент.
— Да, но съвсем отскоро. Боже господи, Стюи, не можеш да не си спомняш онази огромна кампания из цялата страна за правото на местно самоуправление на Шотландската национална партия? Това, че всички бяха излезли да маршируват по улиците? — Стюарт го изгледа с празен поглед и Греъм поклати глава. — Ти си безнадежден случай, знаеш ли го?
Стюарт сви рамене и без да се засяга от думите на брат си, отвърна:
— Най-вероятно съм бил в чужбина, когато е ставало всичко това.
— По-вероятно е да си бил в кръчмата.
— Възможно е — съгласи се Стюарт. — Има ли някакво значение?
— Не, освен ако един ден децата ти не те попитат къде си бил в деня, в който парламентът ни е бил открит отново след почти тристагодишно прекъсване.
Самата аз тайничко си мислех, че в това отношение няма да има проблем. Стюарт Кийт не бе от мъжете, които се женят и създават деца. За него животът бе само едно страхотно забавление. Да остане само с една жена, докато остарее, или да седи и да бави ревящи бебета просто не бе в неговия стил.
11
Войната за испанското наследство (1701 — 1714) — след смъртта си последният испански крал Карлос II завещава всичките си притежания на Филип д’Анжу — внук на френския крал Луи XIV и на испанската принцеса Мария-Тереза, но императорът на Свещената римска империя, Леополд I, заявява претенциите на Хабсбургската династия към испанския трон. В конфликта на негова страна се включват и Англия, Португалия, Холандия и други европейски държави, за да ограничат френската експанзия. В крайна сметка, след продължила тринадесет години война херцог д’Анжу бива признат за крал Филип V. — Б.пр.