Но аз не постъпих така и е възможно това да бе грешка. Помислих си, че Томас е млад и ще дойде времето да си намери доходно място за свещеник. За младостта (както знам сега) е естествено да бъде прибързана, ала е редно честолюбивите желания да бъдат свеждани до умереност чрез смирение, а ентусиазмът — чрез почтителност към по-възрастните. Тогава, то се знае, не мислех така, но се лаская, че решението да пощадя Гроув, когото така лесно бих могъл да изложа на позор, не бе извикано от користолюбие.
Разбира се, зад това се криеше и малка частица корист, както ще разкрия; всъщност в последствие се дивях пред неведомите пътища на Провидението, което ме бе пратило при Гроув, тъй като несгодите ми ме отведоха към спасение и превърнаха тегнещото над мен проклятие в оръдие на успеха ми. Невероятно наистина как Бог взема злото и го обръща в благо, как използва създания като Блънди, за да разкрие съкровена цел, напълно противоположна на замислената гибел. Вярвам, че сега, когато времето на пророците е отминало, тъкмо в това се крият истинските чудеса на света.
Гроув отново ме наставляваше чрез диспут в най-доброто негово проявление и аз никога не съм получавал по-добър урок. Де да бяха университетските ми преподаватели толкова изкусни, вероятно по-прилежно бих се заел с изучаване на юриспруденцията, тъй като благодарение на Гроув прозрях, та макар и мимолетно, колко увлекателно може да бъде построяването на аргументи. В миналото той ограничаваше наставленията си до факти и безпощадно ни набиваше в главите граматически правила и тям подобни. Сега бях вече мъж и бях влязъл във възрастта, когато започва логическото мислене (велик дар, снизпослан от Бог само на мъжете и по волята Божия отказан на децата, животните и жените), а той, обучавайки ме, се отнасяше към мен като с такъв. Мъдро използваше диалектиката на ретора за изследване на доводите; не дълбаеше във факти, които твърде болезнено отекваха в душата ми, а се съсредоточи върху моето изложение, за да ме накара да ги осмисля по нов начин.
Той посочи (беше твърде сложно формулирано, за да мога да запомня всички етапи на разсъжденията му, затова излагам тук казаното от него само в най-общи линии), че съм представил argumentum in tres partes16. Заяви, че формално това е правилно. Ала отсъства решение на проблема, което означава непълнота в развитието, а следователно и в логиката. (Като написах това, осъзнах, че явно съм бил по-внимателен на уроците, отколкото ми се струваше, тъй като речникът на учения се връща в ума ми с изненадваща лекота.) И тъй, prima partum17 започваше с нещастието на баща ми. Secundum18 обхващаше моята бедност, тъй като бях лишен от наследството си. Tertium19 излагаше в заключение проклятието, наложено над мен. Логическата задача, посочи той, се състои в решаване на проблемите и в обединяване на частите в общо предложение, което да бъде подложено на изследване.
— И тъй — каза той, — разгледай всичко наново. Вземи първата и втората част на аргумента си. Какви общи нишки ги свързват?
— Баща ми — отвърнах — бе обвинен и се лиши от земята си.
Гроув кимна, доволен, че помня основите на логиката и се оказах готов да изложа елементите по правилния начин.
— После идвам аз като страдащият син. После — сър Уилям Комптън, управляващ имението ни и другар на баща ми от Стегнатия възел. Друго не ми идва на ум.
Гроув наклони глава встрани.
— Не е зле — отсъди. — Но ти трябва да се вгледаш по-дълбоко, тъй като твърдиш, че без обвинението — първата част — нямаше да изгубиш земята си — втора част. Не е ли така?
— Да.
— Причинността пряка или косвена е?
— Това май не го разбрах.
— Ти постулираш второстепен случай и изхождаш от това, че второто се явява косвена последица от първото, но не си изследвал възможността връзката да е обратната. То се знае, не може да твърдиш, че загубата на земята е предизвикала очернянето на баща ти, тъй като е невъзможно по време и следователно е абсурд. Ала би могъл да заключиш, че предполагаемата загуба на земята е могла да доведе до обвиненията, а те на свой ред са станали причина за действителната ѝ загуба. Идеята за отчуждение е генерирала реалност чрез среда на обвинение.
Зяпнах го зашеметен, тъй като думите му попаднаха точно в целта: той изрази на глас подозрението, гризящо ме от онази нощ, която прекарах в кабинета на вуйчо си. Възможно ли бе нещата да стояха именно така? Възможно ли бе обвиненията, погубили баща ми, да са породени от най-обикновена алчност?