— Добре, с голямо удоволствие.
— А сега се надявам, че вече се засити и отдъхна, тъй като трябва да те оставя.
Станах, направих нисък поклон, благодарих ѝ за добрината и дори се осмелих да ѝ целуна ръка. Тя весело се разсмя.
— Хайде, стига — рече. — Очите те издадоха.
— Повярвай ми — казах, — ти си много повече лейди от много дами, които съм срещал.
Тя поруменя и се засмя, за да прикрие удоволствието от комплимента. После грациозно напусна стаята, съпроводена от подарения ѝ малък чернокож слуга, който присъстваше на нашия разговор от начало до край. Нейният лорд сигурно беше сговорчив и великодушен, както тя казваше, но не си струваше да бъде дразнен излишно.
Вече притъмняваше и захладняваше, затова прекарах няколко часа в кафене недалеч от катедралата „Сейнт Пол“, четох журнали и се вслушвах в разговорите на околните, които наново ме изпълниха с неприязън към града и обитателите му. Толкова дързост и самохвалство, толкова време, изгубено в празни, глупави разговори, чиято единствена цел беше самоизтъкването на човека пред равните му и натрапването му на по-високостоящите чрез преструвки. Слуховете в града са стока, която се продава и купува; ако не е притежавана, стъкмява се, както фалшификаторите изработват уж златни монети от всякакви боклуци. Моето спокойствие поне не бе смущавано, тъй като никой не пожела да общува с мен, на което искрено се зарадвах. Макар други често да посещават такива заведения и да се унижават в така наречената приятна компания, аз ги избягвам заради тяхната плебейска вулгарност.
Времето течеше, макар и бавно, и накрая приближи назначеният час на моето посещение. Малко се притеснявах от тази среща, въпреки че различното ни положение в живота на пръв поглед ми осигуряваше полагаемото ми се превъзходство. Ала Лондон е пагубен за естествената почтителност. Кой си, не е толкова важно, колкото какъв изглеждаш; безродният самозванец може да засенчи джентълмена с благороден произход само защото е по-добре облечен и печели с обноски. Що се отнася до мен, то аз бих възстановил правилата, за които настояваше великата ни кралица. Нито един търговец да не смее да се облича като джентълмен и да е длъжен да си плаща за всяко безсрамно подражание, тъй като това е мошеничество и следва да бъде наказвано като такова, също както е измама една уличница да скрива истинската си природа.
Тъй или иначе, на Кити порокът бе донесъл голяма изгода и макар да ми е тежко да призная, че от лошото може да произлезе добро, тя си бе уредила битуването с много, както ни учат днес да му казваме, gout20. Дължа да кажа, радвам се, че ние, англичаните сме все още толкова здрав народ, та се налага да заимстваме от французите думички за подобни глупости. Мнозина подобни на нея служителки на Венера биха изложили самохвално на показ плодовете на своя занаят, но тя живееше скромно, заобиколена със солидна дъбова мебелировка, а не с позлатени чуждестранни имитации. На стената, за да пазят топлината, бяха провесени семпли тъкани, а не някакви ми ти пъстри гоблени. Единствената отстъпка пред вулгарната суета бе портретът ѝ на стената, нагло окачен до онзи на нейния лорд, сякаш бяха съпрузи. Намерих го за оскърбително, но като забеляза негодуванието ми, тя ми обясни, че е получила портретите като подарък и нямала друг изход, освен да ги изложи на показ.
— Джак — заговори, след като вече си бяхме разменили поздрави и седнали, — трябва да поговоря много сериозно с теб.
— На твоите услуги съм.
— С твое разрешение ще ти поискам голяма любезност в замяна на сведенията, които ще ти съобщя.
— Гогов съм да ти окажа всякаква любезност — отвърнах, леко раздразнен, — не е нужно да бъде изтъргувана срещу нещо.
— Благодаря ти. Искам да получа от теб обещание, че никога и на никого няма да кажеш как сме се запознали.
— Но разбира се — отвърнах с готовност.
— Никога не се е случвало. Може и да си срещнал по път в Кент млада блудница, но не съм била аз. Сега произхождам от почтено, но обедняло семейство в Хертфордшир и съм доведена в Лондон от милорд като далечна родственица на съпругата му. Коя съм и каква съм, на никого не е известно и държа да си остане така.
— Не изглежда да ти е навредило по никой начин.
— Не, но ще ми навреди, ако той оттегли протекциите си.