абвгдежзийклмнопрстуфхцчшщъьюя
мнопрстуфхцчшщъьюяабвгдежзийкл
И тъй, вашето послание „кралят е в Лондон“ сега изглежда като „цьмчлясочщшпщш“. Тънкостта на този метод е там, че след определен брой букви, обикновено трийсет и една, преминавате към следващата дума, в дадения случай „на“, и започвате отново, при което „н“ е „а“, „а“ е „б“ и така нататък. То се знае, съществуват разновидности на посочения метод. Но смисълът му е в това, че подсигурява достатъчна честота в промяната на значението на буквите, така че става почти невъзможно да се разгадае шифърът, ако нямате подръка текста, върху който е основан. Защо това е толкова важно, ще обясня по-нататък.
Опасявах се да не би предадените ми книжа да са от този род — с течение на времето вероятно бих ги разшифровал, но не и в указания ми срок. Ако изглеждам тщеславен с моите способности, то имам оправдание за това. Само един текст ме е принуждавал да призная поражение и то стана при особени — макар и важни — обстоятелства, към които ще се върна по-късно. Ала всеки път, когато взема в ръка шифровано писмо, си давам сметка, че е възможно отново да преживея огорчението от провал, защото не съм безгрешен, а броят на възможните вариантни комбинации е практически безкраен. Аз самият съм съставял кодове, неподдаващи се на дешифриране без наличието на необходимите текстове, затова не е изключено и други да могат да ги създадат. Дори съм учуден, че поражението ми бе едно-единствено, тъй като е по-просто да съставиш неуязвим шифър, отколкото да пробиеш бронята му. За щастие с писмата на господин Бенет извадих късмет: авторите бяха също тъй елементарни в подхода си, както навремето роялистките заговорници. Малцина, както установявам, са склонни да извличат поуки от миналия опит. Всяко писмо беше с различен код, но те всички бяха прости, а текстовете — достатъчно дълги, че да успея да разгадая тайнописа. Така че в седем часа на другата сутрин отново се явих при господин Бенет и му представих плодовете на моя труд.
Той ги взе и прегледа преписания от мен на чисто текст.
— Бихте ли могли накратко да предадете съдържанието им, докторе?
— По всяка вероятност това са писма, адресирани до едно и също лице, както изглежда живеещо в Лондон — казах. — Във всички е отбелязана дата: дванайсети януари. В две се упоменават оръжия, но в останалите такива отсъстват. В едно се говори за Царството Божие, което, предполагам, изключва паписти и сочи към факта, че авторите им принадлежат към „Петата монархия“21 или сродни с тях сдружения. Ако се съди по някои особености, две от писмата може да са пратени от Абингдън, което потвърждава произхода им от средите на бунтовници.
Той кимна.
— А изводите ви?
— Това заслужава внимание.
— И само толкова? Звучи донякъде лекомислено.
— Сами по себе си писмата не доказват нищо. Ако аз ги бях написал и ме бяха арестували, щях да твърдя, че в тях става дума за тържеството по случай сватбата на братовчедка ми. Предполагам, че сте ги получили по таен път.
— Да, така е, имаме осведомител.
— Ако реагирате явно, осведомителят ви ще изгуби всякаква стойност, защото ще стане ясно, че сте знаели къде да търсите. Много вероятно е писмата да свидетелстват за подготвяно въстание, което ще избухне в няколко града на страната и ще бъде ръководено от столицата.
— Именно това ме тревожи — сподели той.
— Нека вашият осведомител узнае къде точно се готвят бунтове в провинцията и на единайсети януари пратете там военни части. Предполагам, че кралят разполага с полкове, на които може да разчита?
— Има само няколко хиляди души, ползващи се с пълно доверие.
— Пратете тях. В Лондон не предприемайте нищо, чакайте и наблюдавайте. Узнайте кой е замесен в това, колко са на брой и дръжте войска в готовност. Погрижете се дворът да е добре охраняван. А после оставете бунтът да избухне. Потушаването му няма да е трудно, тъй като той ще е отрязан от подкрепа и вие ще получите неопровержими доказателства за държавна измяна. Тогава ще можете да действате както сметнете за нужно. И ще получите похвали за своевременните си действия.
21
Петата монархия е радикално пуританско течение, активно през периода след гражданските войни в Англия през 17-ти век. Вземат названието си от предсказание в книга на Данаил, че четири монархии ще предшестват царството на Христос. Настояват за ред социални реформи (опростяване на съдебната система, намаляване на данъците, отделяне на църквата от държавата и пр.). — Б.пр.