— Нищо.
— За глупак ли ме смяташ?
— За никакъв не ви смятам.
При тези ѝ думи я ударих. Може да съм търпелив човек, но при такава наглост всяко търпение си има предел. Когато изтри кръвта от устните си, тя като че се смири и все пак нищо не ми разкри.
— Не съм доставяла никакви послания от господин Кола. Той малко е разговарял с мен, а с майка ми още по-малко — прошепна тя. — Веднъж проведе по-дълъг разговор с нея, това беше при първото му идване. Прати ме да взема лекарства от аптекаря и не знам за какво са си говорили.
— Длъжна си да узнаеш.
— Защо?
— Защото аз ти нареждам.
Замълчах и си дадох сметка, че ще е безплодно да апелирам към съвестта ѝ, затова извадих от бюрото си няколко монети и ги поставих пред нея. Тя ги погледна със смайване и презрение, после ги отбутна.
— Вече ви казах. Нямам нищо за казване.
Но гласът ѝ бе слаб и тя отново сведе глава.
— Тогава си върви и хубаво помисли. Знам, че ме лъжеш. Ще ти дам още една последна възможност да ми кажеш истината за италианеца. Иначе горчиво ще се каеш за мълчанието си. И позволи ми да те предупредя. Господин Кола е опасен човек. Неведнъж му се е случвало да убива и ще го направи отново.
Тя си тръгна без нито дума повече. Не взе парите пред себе си, но преди да се извърне, ми отправи поглед, изпълнен с огнена ненавист. Беше уплашена, това ми стана ясно. Ала не бях сигурен, че страхът ще е достатъчен.
Като препрочитам тези си думи, вече виждам как неосведомените биха ме сметнали за суров. Чувам протестите им. Как е нужно високопоставените да се отнасят добре с хората от по-долните съсловия и прочее. С всичко това безрезервно се съгласявам; действително един джентълмен е длъжен всекидневно да доказва, че местата, на които Бог ни е поставил, са подходящи и справедливи. Също както е с децата, по-нископоставените трябва да бъдат дисциплинирани с обич, мъмрени с доброта, наказвани със съжаление, но решително.
Само че това не се отнасяше за семейство Блънди. Нямаше полза от доброжелателност към тях, след като вече бяха отхвърлили дълга си да признават превъзходството на по-високопоставените от тях. И мъжът, и жената бяха презрели условностите, обвързващи хората, и съпровождаха този си бунт против Божията воля с цитати от самата Библия. Всички тези дигери, левелери и анабаптисти22 си въобразяваха, че отхвърлят оковите си с Божията благословия, но вместо това прерязаха копринените нишки, поддържащи цялото човечество в хармония, с намерение да ги заменят с тежки железни вериги. Бих се отнесъл към Сара Блънди и към всеки друг с доброта и уважение, ако ги заслужаваха, ако се отплащаха със същото, ако не беше твърде опасно.
По онова време нетърпението и разочарованието ми бяха достигнали върха си; когато говорих с Престкот, целият заговор беше в ръцете ми, но ми се изплъзна поради собственото ми безразсъдство. Признавам, воден бях и от желанието да запазя собствения си живот и се боях да не стана обект на ново нападение. По тази причина направих следващия си ход и съобщих на мировия съдия, че по мое мнение доктор Гроув е бил убит.
Сър Джон се ужаси от чутото и се разтревожи заради неминуемите последици от моите думи.
— Ректорът няма подозрения, че е извършено престъпление, и няма да ми благодари, ако му споделя своите — обясних. — И все пак е мой дълг да ви уведомя, че имам основания за такива. Следователно в никакъв случай тялото не бива да се погребва.
Естествено, не беше моя работа какво ще стане с тялото, тъй като изпитанието на Кола с него вече беше проведено и не даде резултати. Грижата ми беше Кола да разбере как крачка след крачка разкривам злодеянията му и противодействам на плановете му. Надявах се да имам късмета той да се опита да се свърже с господарите си, за да им съобщи за ставащото.
За кратко се колебах дали да не предизвикам ареста му. Размислих заради господин Търлоу, който дойде в Оксфорд да се види с мен. В записките си Кола описва срещата ни по време на театрално представление и аз не възнамерявам да я повтарям. Изписаното по лицето ми изумление явно е било видимо за всички. Бях поразен и не само защото не бях срещал Търлоу повече от три години, а и защото едва го познах.
Колко много се бе променил от времето на някогашното величие! Сякаш видях пред себе си непознат, който леко напомняше предишния човек. Не че имаше голяма разлика във външността му, защото той беше от онези хора, които на млади години изглеждат възрастни, а по-късно в живота си младеят. Ала нищо у него не напомняше за властта, която някога здраво държеше в ръцете си. В тези години, когато мнозина горчиво окайваха загубата на влияние, Търлоу сякаш се радваше, че товарът е паднал от плещите му и беше доволен да е неизвестен. Променила се бе самата стойка на главата му, а от лицето му бе изчезнал изразът на дълбока загриженост и тези дребни наглед подробности бяха направили целия му облик различен до неузнаваемост. Когато се приближи до мен, не побързах да му отправя поздрав, а той се усмихна, все едно усетил смущението ми и разбрал неговата причина.
22
Дигерите („копачи“) са група радикали протестанти в Англия, предшественици на съвременния анархизъм и свързвани понякога с аграрния социализъм. Левелерите („уравнители“) са политическо движение по време на Английската гражданска война (1642-1651), настояващи за равенство пред закона и за религиозна толерантност. Анабаптистите („прекръстители“) са сектантско движение, отричащо църковната йерархия, настояващо кръщението да се извършва в съзнателна възраст. — Б.пр.