Право да коментирам въпросните писания ми дава най-вече моята безпристрастна позиция, която (както ни се казва) е Premium mobile24 на балансираното разбиране: малко от случилото се има отношение към мен. Второ, мисля, че основателно мога да претендирам за известни познания: през целия си живот съм живял в Оксфорд и познавам града (което и хулителите ми не отричат) по-добре от всеки друг. Накрая, то се знае, познавах всички актьори в тази драма; по онова време с Лоуър се виждахме редовно и поне веднъж седмично вечеряхме в гостилницата на Мама Джийн. Чрез него се запознах с всички философи, включително със синьор Кола. Работих с доктор Уолис дълги години — той завеждаше архива на университета, който аз посещавах много често. Имал съм дори честта да разговарям с господин Бойл, а веднъж присъствах на сутрешен прием с лорд Арлингтън, макар, уви, да нямах възможност лично да му поднеса своите почитания.
Нещо повече, познавах Сара Блънди, преди да я сполети трагична съдба, и тъй като не съм привърженик на загадките и главоблъсканиците, веднага ще разкрия тайната си. Аз я познавах и след това, макар да бе обесена, разчленена и изгорена. Нещо повече, смятам, че съм единственият човек, способен да изложи достоверно събитията от онези дни и да опише доброто, породило такава жестокост, онази благодат на Провидението, предизвикала такава злоба. По някои въпроси мога да се допитам до Лоуър, тъй като споделяме много тайни; но ключовите знания са известни единствено на мен и ще ми се наложи да убеждавам с тежестта на авторитета си и със словотворческите си умения. Любопитното е, че колкото по-малко ми вярват, толкова по-убеден ще бъда в правотата си. Господин Милтън се е заел в своя велика поема по неговите думи да оправдава пътищата Божии в хорските очи. Ала не е взел предвид едно: може би Бог е забранил на хората да проумеят пътищата Му, защото, ако осъзнаят в пълна степен Неговата доброта и неприемането ѝ от нас, ще бъдат толкова съкрушени, че ще изоставят всяка надежда за спасение и ще измрат от скръб.
Аз съм историк и твърдо се придържам към това название, при все че критиците ми са ме нарекли с друга дума — антиквар. Вярвам, че истината може да израсте само върху здравата основа на фактите, и още от ранна възраст си поставих целта да изградя такъв фундамент. Забележете, не тоя грандиозен замисъл да напиша световната история; не можеш да изградиш дворец, преди да си изравнил земята под него. По скоро по модела на господин Плот25, който е написал естествената история на страната ни, аз пък се занимавам с гражданската ѝ история. И колко материал има само! Мислех си, че ще отнеме няколко години от живота ми. Сега разбирам, че дори да доживея до дълбока старост, пак ще я оставя недовършена. Започнах (след като се отказах от намерението си да стана духовник) с желанието да опиша неотдавнашните ни беди по време на обсадата, когато парламентаристите първо завзеха града, а после отстраниха от университета всички недоволни от тях. Ала бързо прозрях, че ме чака по-благородна задача, защото цялата история на университета можеше да се изгуби завинаги, ако не бъдеше опазена. Така че изоставих първоначалния си труд и започнах другия, по-важен, макар по онова време вече да бях насъбрал значителен материал и една публикация да би ми донесла световна слава, в същото време щеше да ми осигури покровителството на силните на деня, което винаги ми е убягвало. Впрочем това не ме тревожи: animus hominis dives, non area appellan solet, или „богатството на човек се определя не от сандъците му с пари, от разума му“, както е казал Тулий, и това, че тези му думи са смятани за парадокс, показва как римската епоха е била не по-малко покварена и сляпа от нашето време.
25
Робърт Плот (1640-1696) — английски природоизпитател и професор по химия в Оксфорд, създал природонаучни описания на отделни области в Англия. — Б.пр.