За Кола чух няколко дни преди запознанството си с него. В деня, когато се появи в града, вечерях в гостилница с Лоуър и той ми разказа за случилото се в кафенето и след това. Лоуър беше силно развълнуван, той хранеше интерес към всичко необичайно и ексцентрично и копнееше да обиколи света. Нямаше ни най-малка вероятност някога да предприеме подобно пътешествие, защото не разполагаше нито със свободно време, нито с пари, нито още го бе споходил такъв душевен покой, че да остави настрани кариерата си. Отсъствието е най-голямата опасност за лекарите — стига само за малко да изчезнат от очите на света и после трябва да хвърлят усилия наново да градят репутация. Но на Лоуър му доставяше огромно удоволствие да бъбри как един ден ще обиколи университетите на континента, ще се запознае с учени и техните трудове. Появата на Кола отново бе накарала този пламък да лумне у него и вероятно въображението му вече рисуваше как пристига във Венеция, гостоприемно приет от семейството на Кола като знак на благодарност за вниманието, което е оказал на отрочето им в Оксфорд.
Италианецът, какъвто и чудак да изглеждаше, действително му бе допаднал, защото Лоуър бе щедър към оценката си за човешкия род. Към Кола наистина нямаше как човек да се настрои зле, за такова нещо бе нужно да имаш жестокия и вечно отворен за подозрения ум на Джон Уолис. Беше невисок, с наченки на пълнота, с живи блестящи очи, в които често проблясваха искрици на веселие; имаше навика да се привежда напред на стола си, което създаваше впечатление за внимание към говорещия, и беше приятен събеседник. Пълен бе с наблюдения за всичко видяно и нито едно, както чувах, не изразяваше някакъв упрек или пренебрежение. Кола изглеждаше един от малцината щастливци, надарени със способността да виждат само хубавото и да не забелязват лошото. Дори господин Бойл, който трудно даряваше симпатията си, като че се бе привързал към него въпреки предупрежденията на Уолис. Това бе може би най-забележителното, защото Бойл обичаше тишината и спокойствието, от шума и суетнята страдаше като от физическа болка и дори насред най-увлекателния опит настояваше помощниците му да запазят умереност и сдържаност. Нито на един слуга не се позволяваше да трака с инструменти и да говори с глас, по-висок от шепот. Всичко се вършеше с почти религиозно смирение, тъй като в очите на Бойл природоизпитателната работа бе почти равносилна на богослужение.
Ето защо успехът на шумния и гръмогласен Кола — италианецът току избухваше в несдържан смях или от непохватност все се блъскаше я в стол, я в маса, като го съпровождаше с гръмки и нелепи проклятия — беше загадка за всички нас. Лоуър го приписваше на очевидния и искрен интерес на италианеца към научните изследвания, но лично аз го отдавам на неговото благородство и приветливост и ако се позова на думите на Менандър28, оказаният му прием бе плод на достойното му поведение. Господин Бойл обичайно беше прекомерно сдържан, но понякога подозирах, че някаква част от природата му го привлича към весели и жизнерадостни хора. Може би и той самият щеше да е такъв, ако не беше с тъй крехко здраве. Не се досещах, че за благосклонността на Бойл има и скрити причини, впрочем и те биха били недостатъчни, тъй като той не беше от онези, дето от двуличие ще покажат престорено благоразположение. Намесата на Уолис и разговорът му с Бойл правят популярността на италианеца още по-смайваща — или пък правят вярванията на Уолис по-малко приемливи. Бойл допусна близо до себе си Кола, а той беше добър познавач на човешката природа. Не мога да повярвам, че щеше да е благосклонен към чужденеца, ако беше доловил макар и нещо дребно у него, което да потвърждава страховете на Уолис. Нещо повече, Бойл нямаше защо да се бои от Уолис и изпитваше към него твърде силна неприязън. Умееше по-добре от всеки друг да извлича солидни изводи, основани на факти, и по повод характера на Кола неговото мнение следва да се приема с най-голяма тежест.
Ала за постепенното разочарование на Лоуър от Кола вина има именно Уолис, защото бе тровил ума му, както змията го е правила с Ева, и бе използвал неговите страхове и амбиции за свои цели. Уолис знаеше, че Лоуър отчаяно се стреми към признание и успех, защото на него разчиташе цялото семейство — още тогава бе ясно, че по-големият му брат (поради заблуди в религиозните си вярвания) никога не би могъл да им осигури издръжка. А семейството на Лоуър беше голямо — родителите му, а и няколко неомъжени сестри, нуждаещи се от зестра, както и куп закъсали братовчеди. За да може поне донякъде да удовлетвори очакванията им, беше си наумил да стане най-преуспелият лекар в Лондон. И наистина постигна успех в целта си, което говори много за силно изявеното му чувство за дълг. Така или иначе, легналото на него бреме бе тежко и той бързо видя в лицето на Кола заплаха за своето бъдеще.
28
Гръцки драматург и най-известен представител на Атинската нова комедия (342 пр.н.е. — 291 пр.н.е.). — Б.пр.