— Повторно моля за извинение — заговорих, щом си върнах самообладанието, — но наистина не чух какво казахте.
— Тогава ми позволете да го потретя. Казах да се махате. Болен съм.
Беше възстар човек, вече прехвърлил петдесетте. Макар и широкоплещест, вече носеше ранните белези на немощ, каквато Всевишният рано или късно стоварва на раменете и на най-силните си създания, като им припомня, че са подвластни на законите му.
Но, a re decedo9.
— Извънредно много съжалявам за неразположението ви — казах, като твърдо отстоявах позицията си до вратата. — Вероятно няма да сбъркам, ако предположа, че причина за него е окото ви.
Всеки би могъл да стигне до този извод, тъй като лявото око на доктора беше зачервено и сълзеше, раздразнено от много търкане. Гледката събуди у мен интерес, съвсем несвързан с визитата ми тук.
— Естествено, че е окото ми — отвърна рязко той. — Причинява ми адски мъки.
Направих още крачка-две напред в стаята, за да го видя по-добре и да утвърдя по-надеждно присъствието си.
— Силно е раздразнено, което е предизвикало слепване и възпаление. Надявам се да ви лекуват добре. Макар че не е нещо много сериозно.
— Не било сериозно ли? — викна изумен той. — Аз съм в агония, а имам купища работа. Лекар ли сте? Не ми е нужен лекар. Получавам най-доброто възможно лечение.
Представих се.
— Естествено, колебая се да противореча на лекар, но на мен не ми изглежда така. Оттук виждам покафеняла гной около клепача, за която са нужни медикаменти.
— Ами че това е то медикаментът, идиот такъв — изръмжа той. — Лично смесих съставките.
— И какви са те?
— Изсушени кучешки изпражнения — отвърна ми.
— Какво, какво?
— Моят лекар Бейт ми даде рецептата. Той лекува самия крал и е мъж от добро потекло. Най-сигурното средство, изпитано през вековете. От породиста кучка при това. Стопанинът ѝ е комендантът на замъка.
— Кучешки изпражнения?
— Да. Сушат се на слънце, стриват се на прах и се поръсва окото. Лекува всякакви очни болести.
По мое мнение тъкмо това беше причината толкова да страда от окото си. То се знае, безброй старинни средства се използват и днес, като някои несъмнено са не по-малко ефикасни от онези, предписани от лекар — но последното не е задължително похвала. Не се съмнявам, че минералните медикаменти, така горещо препоръчвани от Лоуър, с времето ще ги изместят. Можех да си представя що за дрънканици съпровождат подобна препоръка. Естественото привличане на подобия — стритите на прах екскременти установяват родство с инфекцията и я прогонват. Или пък не — както се случи.
— Не ми е мястото да го оспорвам, господине, но сигурен ли сте, че действа? — попитах.
— Ами ето че го оспорвате.
— Не — рекох предпазливо. — В някои случаи може и да е ефикасно, не знам. Откога ви безпокои окото?
— От около десет дни.
— А откога го лекувате така?
— От близо седмица.
— Оттогава окото ви подобри ли се, или се влоши?
— Не се подобри — призна той. — Но нищо чудно без лечението да беше станало още по-зле.
— А нищо чудно с различен способ да се подобри — парирах. — Ако ви предпиша друго лечение и окото ви се подобри, това би доказало…
— Би доказало, че първоначалното ми лечение най-после е дало ефект и вашето е без никакво значение.
— Нали искате окото ви да оздравее възможно най-бързо. След като сте му приложили лечение, което за немалък период не е довело до подобрение, значи лечението не действа в рамките на това време. Без значение е дали ще подейства след седмица, след две или след три години.
Доктор Гроув отвори уста да обори този ми аргумент, но ново болезнено пробождане в окото го накара да започне яростно да го търка.
Зърнах шанс да заслужа неговото благоразположение, а може би и хонорар, който да попълни изтъняващия ми портфейл. Поисках топла вода и се заех да измия гнусната субстанция, с надежда, че дори и само това можеше да донесе чудотворно изцеление. Когато завърших промивката, измъченото око вече се беше отворило и макар пациентът ми все още да изпитваше дискомфорт, изрази радост колко по-добре се чувства вече. Още по-удовлетворителното беше, че той го отдаде на отварата, която бях използвал.
— А сега, към следващия етап — твърдо рече доктор Гроув, като засука ръкави нагоре. — Пет унции ще са достатъчни, съгласен ли сте?
Отвърнах, че не съм, но се въздържах да допълня, че по мое мнение кръвопускането никому не е донесло полза, тъй като се боях да не изгубя доверието му. Вместо това посочих, че хармонията на тялото му ще се възстанови по-добре с леко повръщане след хранене — още повече видът му подсказваше, че спокойно би могъл да пропусне две-три хранения, без това да му навреди.