— Съзнавам слабостта на своите писания — отвърнах, като все още оставах най-благовъзпитаният на масата, — но нищо не подменям, а само проверявам хипотезите, преди да ги приема. Та нали самият Аристотел казва, че идеите ни трябва да съответстват на нашия опит, не е ли така?
Боя се, че по това време вече започвах да се зачервявам от гняв, тъй като разбрах, че не го интересува дискусия, опираща се на логиката. Ако Гроув в своята аргументация беше доброжелателен, то този беше неприятен и като тон, и като маниер.
— Ами после?
— После?
— След като подложихте Аристотел на вашата проверка и без съмнение сте го намерили за твърде лековат. Ще насочите изследванията си към монархията? Може би към църквата? Току-виж сте направили ревизия на самия ни Спасител. Ето в кое се заключава опасността, господине. Вашите изследвания водят към атеизъм, което е неизбежно, ако науката не се държи здраво в ръце от хора, които се стремят да утвърждават Божието слово, а не да го поставят под съмнение.
Той замълча и огледа колегите си, като търсеше подкрепа от тях. Останах доволен, като забелязах, че го слушаха без особен възторг, макар мнозина да кимаха утвърдително.
— „Ще каже ли глината грънчарю: «какво правиш?»“ — промърмори Гроув почти на себе си.
Но полугласният му цитат възбуди младия човек, който ме бе отвел до стаята му преди обед.
— Исаия, 45 глава, стих 9 — каза. — „И придобиване мъдрост стои по-високо от рубини“ — добави тихо, тъй като очевидно беше твърде младши по положение, че да влезе в състезанието, но пък не искаше да остави по-старшия да си глаголства на воля. И по-рано бях забелязал, че на няколко пъти се опита да участва в разговора, но щом само отвореше уста, Гроув го прекъсваше и заговаряше, сякаш онзи не съществуваше.
— Йова, 28 глава, стих 18 — сърдито изръмжа Гроув, раздразнен от подобна дързост. — „И който трупа познание, трупа тъга.“
— Еклесиаста, първа глава, стих 18 — парира Томас Кен, който също се разгорещи. Реших, че си имат своя лична разправия, която нямаше отношение към мен, нито към експериментите. — „Докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога глупците ще мразят знанието?“
— Притчи, първа глава, стих 22. „Твоята мъдрост и твоето знание — те те отклониха от пътя.“
Заключителният удар довърши бедния Кен, който не успя да си припомни източника на този цитат. Изчерви се от това публично унижение и отчаяно се опитваше да налучка отговора.
— Исаия, глава 47, стих 10 — тържествено обяви Гроув, когато поражението на Кен стана очевидно за всички.
Кен захвърли ножа, който шумно изтрака, и се изправи, за да напусне масата. Ръцете му трепереха. Уплаших се, че ще се стигне до бой, но всичко се оказа само представление.
— Към Римляни, глава 8, стих 13 — с леден тон процеди той и се отдалечи с решителна крачка от масата.
Стори ми се, че единствен аз чух заключителната му реплика, а на мен тя нищо не ми говореше. Маниерът на протестантите да се замерят с цитати от Библията винаги ми се е струвал донякъде нелеп, дори кощунствен. Във всеки случай, Гроув нищо не чу, напротив, остана доволен, че победата е негова.
Тъй като никой не нарушаваше мълчанието, реших (като чужденец, съвършено неориентиран в обстановката) да замажа някак случилото се.
— Аз не съм богослов, нито свещеник — заговорих в стремеж да върна спора в логическото русло, — но съм изучавал изкуството на медицината. И знам, че в много случаи лекарството може със същата сила да убие и да излекува. Приемам за свой дълг да научавам възможно най-много и да помагам на пациентите си да оздравяват. Надявам се в това да няма нищо неблагочестиво.
— Защо трябва да се доверявам на думата ви, когато противоречите на великите светила от миналото? Какво сте вие в сравнение с тяхното величие?
— Истинско джудже всъщност и ги почитам не по-малко от вас. Нима Данте не е нарекъл Аристотел il maestro di color qui sanno10? Но аз ви моля не за това, а да произнесете решение по резултатите от експеримента.
— Аха, експеримента! — възкликна злорадо Гроув. — Съгласен ли сте с извода на Коперник, че Земята се върти около Слънцето?
— Разбира се.
— А нима лично сте извършвали експерименти върху това? Проведохте ли наблюдения, съпоставихте ли ги с изчисления и установихте ли на базата на собствени усилия, че е така?
— Не. Уви, слабо осведомен съм в математиката.
— Значи вярвате в истинността на това, но не сте се убедили лично? Разчитате на думата на Коперник?
— Да, и на думата на осведомените, които са се съгласили с изводите му.