— Простете ме за думите, но според мен сте не по-малко прикован към авторитетите и традициите от учен, който се опира на Аристотел и Птолемей. При всичките ви уверения вашата наука също почива на вярата и с нищо не се отличава от старинните познания, които толкова презирате.
— Аз съдя по резултатите — отговорих с цялата си любезност, тъй като той очевидно се наслаждаваше и щеше да е грубо да му съсипя удоволствието.
— Този ваш експеримент например, той е същината на новата медицина, така ли?
Кимнах.
— Но как го примирявате с идеите на Хипократ, на когото вие, лекарите, придавате такава важност?
— Не ми е нужно да го правя — отвърнах. — Не виждам конфликт.
— Но как така? — учуди се Гроув. — Та вие заменяте проверени методи на лечение с други, които може да са по-добри, но може да се окажат и по-лоши. Вместо да се стараете на първо място да излекувате пациентите си, извършвате опити с тях в желанието си да узнаете до какво ще доведат. Използвате пациентите, за да си попълвате познанията, вместо да ги лекувате, а това е грях. Казва го в своя труд „Interrogatorium sine confessionnale“11 Бартоломей де Шеми и е подкрепен от най-авторитетни имена.
— Остроумен, но неверен аргумент — посочих. — Опитите се правят заради здравето на всички пациенти.
— Но когато съм болен, идвам при вас не заради всички пациенти. За мен няма значение дали други ще бъдат излекувани след смъртта ми като доказателство, че такова лечение не носи полза. Аз искам да бъда здрав, а вие ми твърдите, че вашата жажда за знания е по-важна от моето здраве.
— Нищо подобно не твърдя. Има много експерименти, които могат да се провеждат без всякаква опасност за пациента.
— Но вие все така загърбвате Хипократ. Решавате да започнете лечение, без да знаете ще окаже ли то действие, или не. А това е нарушаване на клетвата.
— Помислете си за пациент с нелечима болест. Той неизбежно ще умре. В този случай опит, даващ надежда за спасение, е по-добре от нищо.
— Не съм съгласен. Та вие може да ускорите смъртта. А това е нарушение не само на клетвата, а и на Божиите заповеди. И на човешкия закон, ако става дума за убийство.
— Според вас всяко подобряване на медицината е недопустимо. Да се задоволяваме с наученото от предците и на нищо повече да ме се надяваме, така ли?
— Казвам, че според собственото ви признание експерименталният метод е потенциално опасен и носи вреда.
Не ми беше лесно, но продължавах да съблюдавам вежливост.
— Може би. Но днес използвах вас и получихте чувствително облекчение. Във вашия собствен случай може да оспорвате източника, но не и резултата.
Гроув се разсмя, доволно потърка длани и аз схванах, че той просто се забавлява, като си играе с търпението ми.
— Имате право, господине. Окото ми е много по-добре и аз съм благодарен за това на новата философия. Ще ви се доверя, че всички субстанции, нехаресвани от вас, са вредни и напълно ще ги избягвам. Но — добави той с въздишка, установил, че чашата му за вино е празна, — храненето ни приключи, а заедно с него и нашата дискусия. Жалко. Трябва отново да побеседваме на тези теми, преди да сте напуснали университета. Кой знае, току-виж съм успял да ви убедя в погрешността на вашите методи.
— Или аз — вас.
— Съмнявам се. Това на никого не се е удавало още. Но ще се радвам, ако се опитате.
Тогава всички се изправиха, млад учен отправи благодарност към Бог за храната (или може би задето не се натръшкахме от нея) и тръгнахме да излизаме от залата. Гроув ме изпрати през вътрешния двор и спря за кратко пред входа към своето стълбище, за да вземе бутилка, оставена там.
— Чудесно — рече и я притисна към гърдите си. — Ще ме сгрее в студената нощ.
Благодарих му за гостоприемството.
— Съжалявам, ако съм досадил на вас или на колегата ви доктор Уолис. Нямах такова намерение.
Гроув махна с ръка.
— На мен не сте досадили, а за Уолис не се тревожете. Той има раздразнителен нрав. Вярно, май не ви хареса, но не си го слагайте на сърцето. Той никого не харесва. И все пак не е лош човек, предложи да посети Престкот вместо мен, защото, както казахте, трябва да си пазя окото. Е, стигнахме, господин Кола — каза той. — Лека нощ.
Поклони ми се, после се обърна и бързо се прибра в стаята си при своята бутилка. Аз постоях за кратко, загледан зад него, смаян от подобно сбогуване, толкова различно от протяжните венециански церемонии. Но нищо не съкращава любезностите така като северният мартенски вятър.
Девета глава
Едва на следващия ден разбрах, че назрява нещо ужасно; прекарах ранната сутрин да изслушам със съчувствие вайканията на Лоуър, лишил се от своя труп.