— О, да, и съм шокиран, че със свещенослужител са се отнесли така неподобаващо.
В този миг вратата се отвори и забравихме за доктор Уолис.
Доктор Гроув без съмнение беше corpus sine pectore12. И беше умрял в тежки мъки. Лежеше по гръб насред стаята с изкривено лице, отворена уста и потекла от нея засъхнала слюнка. В последните си мигове беше повърнал и бе изпразнил червата си, тъй че в стаята се носеше непоносима смрад. Сгърчените пръсти напомняха повече животински, отколкото човешки, едната му ръка бе отметната встрани, а другата — вкопчена в шията, сякаш се бе опитвал да се удуши. В стаята цареше пълен хаос, книги се валяха на пода сред разхвърляни хартии, като че на края си е бил в конвулсии.
За щастие гледката на мъртви тела не внушава у мен страх, макар да бях истински потресен при вида на този тук покойник и на ужасните обстоятелства около смъртта му. За сметка на това господин Кен изпадна в истински ужас. За момент ми се стори, че се кани да се прекръсти, но чувството за приличие го възпря в последния момент.
— Боже милостиви, запази ни в нашата печал — избъбри с треперещ глас, втренчен в проснатия труп. — Бягай — обърна се той към чистачката — и доведи бързо ректора. Господин Кола, какво се е случило тук?
— И аз не знам — отвърнах. — Очевидното обяснение би било удар, но сгърчените пръсти и изражението на лицето противоречат на това. Ако се съди по вида му, изпитвал е силна болка, вероятно на това се дължи състоянието на стаята.
Безмълвно гледахме трупа на клетника, но шумът от стъпки по дървените стъпала ни извади от вцепенението. Ректорът беше дребен мъж с будно изражение и запази завидно самообладание, когато видя какво има в стаята. Носеше тънки мустаци и брадичка по модата на старите роялисти, но ми казаха, че всъщност бил парламентарист и се задържал на поста си не защото бил светило в науката — в колежа отдаваха малко значение на това, а по причина, че много добре се справял с финанси. Както каза един от членовете на факултета, можел да извлече вечна печалба и от умряла свиня, и по тази причина се ползваше с уважение в колежа.
— Може би трябва да получим по-категорично мнение, преди да предприемем нещо — каза той, след като изслуша Кен и мен. — Мери — обърна се към прислужницата, която още стоеше на известно разстояние, наострила уши, — иди и намери доктор Бейт в дома му на Главната улица, ако обичаш. Предай му, че го викам спешно и ще съм му благодарен, ако пристигне незабавно.
Без малко да отворя уста да заговоря, но отново не казах нищо. Да бъда пренебрегнат така, никак не ми се хареса, но нищо не можех да сторя по въпроса. Единствената ми надежда беше, че макар да не се нуждаеха от услугите ми и очевидно станалото да се отнасяше само до колежа, нямаше да ме отпратят при тези прелюбопитни обстоятелства. Лоуър, то се знае, не би ми простил, ако се върнех, без да съм узнал всички подробности.
— За мен изглежда напълно ясно — заяви ректорът с нетърпящ възражение тон, — че горкият човек е претърпял апоплектичен удар. Не знам какво друго би могло да се добави към това. То се знае, трябва да получим потвърждение, но аз не се съмнявам, че такова ще дойде много скоро.
Господин Кен, един от онези угодничещи прелати, които държат да се съгласят с всеки висшестоящ, закима усърдно. Очевидно и двамата настоятелно желаеха да стигнат до подобно заключение и ми се струва, че си позволих да изкажа собственото си мнение, воден предимно от дух на противоречие.
— Смея ли да кажа — подхванах смирено, — че е редно по-щателно да се проучат всички обстоятелства, преди да се приеме такъв извод?
Двамата ме изгледаха с раздразнение, а аз продължих:
— Например какви предишни оплаквания е имал. Нищо чудно снощи да е пил много. Или се е напрягал прекалено и е преуморил сърцето си.
— Какво намеквате? — обърна към мен каменно лице ректорът Удуърд. Забелязах, че Кен пребледня при думите ми.
— Нищо.
— Вие сте злонамерен човек — отсече рязко той, с което неимоверно ме изненада. — Такова обвинение е съвършено неоснователно. И е чудовищно, че прибягвате към него в подобен момент.
— Не са ми известни никакви обвинения и не прибягвам към такива — възразих, за пореден път, поразен от непредсказуемостта на англичаните. — Моля, бъдете убеден в отсъствието на всякакъв умисъл у мен. Просто помислих…
— Дори за мен е очевидно — гневно ме прекъсна Удуърд, — че това е апоплектичен удар и нищо повече. А и засяга единствено колежа, господине. Благодарим ви, че вдигнахте тревога, но не бихме искали повече да злоупотребяваме с времето ви.