На два пъти изсипва върху мен гнева си и аз изтърпявах, воден от приятелски чувства. Третият път се оказа най-тежък и последен. Като всички англичани, и той много пиеше и точно на това се бе отдал в мое отсъствие. Когато се върнах в къщата, седеше край огъня, обгърнал тяло с ръце, сякаш да се сгрее, и при влизането ми ме изгледа мрачно. А когато заговори, процеждаше думите със злоба, сякаш бях най-големият му враг.
— Къде се дянахте, за Бога?
Колкото и да ми се искаше да му разкажа всичко, отвърнах само, че съм бил на визита при пациент, който е пратил за мен.
— Вие нарушихте уговорката ни! Такива пациенти са моя грижа.
— Не сме имали никаква уговорка — отвърнах стъписан, — макар само да се радвам, че вие ги поехте. Така или иначе се къпехте.
— Можех да се подсуша набързо.
— Този пациент нямаше да ви заинтересува.
— Това аз щях да го реша.
— Е, решавайте сега. Беше Джон Търлоу и се намира в добро здраве, доколкото мога да съдя.
Лоуър изсумтя презрително.
— Вие и да лъжете не умеете. Боже мили, колко ми омръзнаха вашите чуждестранни обноски и нескопосаният ви език. Кога си тръгвате? Ще се радвам да ви видя гърба.
— Лоуър, какво ви става?
— Не се преструвайте, че сте загрижен за мен. Единствено от себе си се интересувате. Аз ви демонстрирах истинско приятелство, взех ви под крилото си, като дойдохте, представих ви на най-достойни хора, споделях идеите си с вас, а ето как ми се отплащате.
— И съм ви много признателен за всичко това — отвърнах, като вече започвах да се ядосвам. — Сторих всичко, за да заслужа онова, което получих. Не споделих ли аз на свой ред идеите си с вас?
— Вашите идеи! — възкликна той с пълно презрение. — Че какви идеи са това? Те са само фантазии, празни нелепости без основания, които си съчинявате за развлечение.
— Това е във висша степен несправедливо, както и сам съзнавате. Не съм сторил нищо да заслужа гнева ви.
Но всичките ми възражения отиваха на вятъра. Както и предишния път, каквото и да говорех, нямаше никаква тежест пред него. Разразилата се буря сама себе си трябва да изтощи, аз бях също тъй безсилен да я уталожа, както дърво, гънещо се под ураган. Този път обаче бях завладян от гняв и обида и вместо да се постарая да го успокоя, наранен от неговата несправедливост, упорито противостоях на нападките му.
Няма да повтарям всичко, което се изрече, но то премина всякакви граници. Лоуър се разпалваше все повече и повече, а аз, все така неспособен да разбера причината за яростта му, бях също толкова разгорещен. Знаех само, че този път трябва да му се опълча, и моята решимост го накара направо да побеснее. Нарече ме крадец, шарлатанин, безмозъчен клоун, папист, лъжец, предател и измамник. Като всички чужденци съм предпочитал да забия нож в гърба, вместо да избера пътя на честността. Обвини ме, че замислям да се устроя в Лондон като лекар, и настоятелните ми твърдения, че възнамерявам да напусна Англия при първа възможност, само наливаха масло в огъня.
При всякакви други обстоятелства честта би изисквала да поискам от него удовлетворение, но когато го споменах, той ме засипа с нови язвителни насмешки. Накрая се оттеглих изтощен и гладен, тъй като така и не прекъснахме словесната си битка, за да вечеряме. Легнах си изпълнен с горчива печал, защото аз го харесвах, а ето че на приятелството ни беше сложен край. Общуването с него ми донесе немалка полза, няма спор за това, но цената, която ми се наложи да платя, бе прекалено висока. Не се съмнявах, че след като получи писмото ми, баща ми ще ми даде позволение да отпътувам, и аз реших, че ще е по-разумно да предваря това разрешение. От друга страна исках да доведа докрай експеримента си с госпожа Блънди. Ако тя останеше жива и имах възможност да докажа полезността на своя метод, то престоят ми тук можеше да донесе не само огорчение.
Шестнадесета глава
То се знае, на следващата сутрин Лоуър бе самото разкаяние и ме засипа с извинения, но този път — напразно. Приятелството ни бе непоправимо разрушено. Fides unde abiit, eo nunquam redit14, както е казал Публий Сир. Сега, след като бях решил да замина, нямах никакво желание да правя отстъпки, каквито изискваше подобно помирение, и аз приех извинението, но само по законите на учтивостта, а не със сърцето си.