— Все пак, както виждам, вие не се боите за резултата? — казах аз, като забелязах тържествуващата му увереност.
— Ни най-малко… не, ни най-малко не се боя! Не се страхувам от никакви трудности. Те могат да се появят, но аз имам средство да ги преодолея!… И така, успокойте се, капитане. Вие ще бъдете своевременно предупреден. Остава ми само да призова всички страни пред съда.
— Но… вие не смятате да ги призовете веднага, нали?
— Не, разбира се. Говоря само фигуративно. Първата работа е да се доведе тук господин Хенри. Трябва да пратим да го потърсят… Да видим!… Стопанство Тореани, през Розарио, по бреговете на Парана, казахте. Синът ми ще замине веднага за Южна Америка. Това ще е едно дълго пътуване, но няма значение! Човек може да обиколи няколко пъти света за сто хиляди лири стерлинги!… Сега, капитане, имам две молби към вас: най-напред, да пишете на приятеля си, господин Хенри Хардинг, за да го уведомите за онова, което току-що научихте. Синът ми ще занесе писмото според вашите упътвания. После да ми дадете честната си дума, че ще пазите тайна до пристигането на самия Хенри Хардинг.
Естествено, аз положих исканата клетва и дадох на господин Лоусън-син всички сведения, за да улесня презокеанското му пътуване. После, като оставих своя адрес на господин Лоусън, за да може той да влезе във връзка с мене, когато сметне за необходимо, напуснах кантората на Линколн’с-ин Филдс, очарован и изненадан от откритието, което бях направил.
Глава LXV
ПРЪСТЪТ НА СЪДБАТА
След шест месеца бях призован като свидетел в процеса по оспорваното завещание.
Делото се водеше при особени обстоятелства, и поради общественото положение на страните и изключителната си важност, то вдигна шум, достоен да го класира между прочутите дела.
„Хардинг срещу Хардинг“ — това бе заглавието му. Ответник беше господин Найджъл Хардинг, собственик на Бичууд парк, Бъкингамсшир; ищец — господин Хенри Хардинг, брат на своя противник.
Спореше се за недвижимо имущество, оценено на сто хиляди лири стерлинги, което ответникът притежаваше съгласно текста на напълно автентично завещание, направено от генерал Хардинг, негов баща, около една година преди смъртта му.
Това завещание, прието от един провинциален нотариус на име Хюлет, подписано от него и чиновника му, призован като свидетел, даваше на по-големия син Найджъл, цялото имущество, с изключение на хиляда лири стерлинги, завещани на втория му син Хенри.
Завещанието беше едновременно ясно и правилно; несправедливостта на подялбата изглеждаше странна, но тя имаше основателни причини и никой не оспорваше валидността на документа.
Трудността се състоеше в съществуването на едно завещание от по-късна дата, според което, след установяване на самоличността на Хенри Хардинг, завещанието направено при Хюлет трябваше да претърпи основна промяна в даренията, тъй като генералът оставяше цялото си богатство на малкия си син, а на големия — само хиляда лири стерлинги.
Тази необикновена промяна трябваше да стане при още по-необикновени условия. Прочитането на второто завещание показа, че малкият брат се е намирал в чужбина при съставянето му и нещо повече — смятали са го за мъртъв.
У завещателя трябва да е съществувало известно съмнение за тази смърт. Ето защо той бе вмъкнал това условие, за да може в случай, че синът му Хенри се върне, да влезе спокойно във владение на всички негови имущества, с изключение, разбира се, на по-рано споменатите хиляда лири.
Наследникът на цялото имущество от второто завещание се беше върнал — така поне уверяваше господин Хенри Хардинг, ищецът.
Но той не можеше да влезе спокойно във владение на това имущество, както се казваше в споменатото завещание.
Напротив, правата му щяха да минат през ситото на закона, щяха да бъдат оспорени с цялото упорство, алчност и повече или по-малко почтена прецизност, която обикновено развиват двете страни при спорове от този род.
Впрочем, защитата не оспорваше валидността на второто завещание, прието и съставено от юрист с неоспорима почтеност.
Целият процес почиваше върху въпроса за самоличността. Ответникът твърдеше, че ищецът не само не е негов брат, но че нямат никакви родствени връзки.
Доказателства за смъртта на Хенри нямаше, но се вярваше твърдо в това. Като потвърждение на тези предположения съветникът на защитата възпроизведе — впрочем доста непредпазливо, както събитията ще го докажат — писма, писани от Хенри Хардинг, с които се доказваше, че е бил отвлечен от разбойническа шайка и заплашен със смърт, в случай, че не се плати откуп за неговото освобождаване.