— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор, Гай Марий — отсече Метел, като подпря ръце на писалището, за да спре треперенето им. — Както и да е, каква беше целта на посещението ти?
— Дойдох да ти съобщя, че в края на идващото лято възнамерявам да се оттегля от служба тук. Ще се върна в Рим и ще се кандидатирам за консул.
Домакинът го погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Какво ще направиш?
— Ще се върна в Рим, за да се кандидатирам за консул.
— Няма да можеш. Подписал си се, че ще бъдеш мой висш легат — при това с пропреторски империум! Трябва да служиш до края на пълномощията ми като управител на Римска Африка. Току-що разбра, че тези ми пълномощия са удължени. Следователно и твоите.
— Но ти можеш да ме освободиш.
— Да, но само ако намеря за добре. Което няма да стане — допълни Метел. — Всъщност, ако зависеше от мен, бих те погребал до края на живота ти в провинцията!
— Не ме принуждавай да извърша нещо лошо, Квинт Цецилий — закани се Марий, макар и тонът му да бе почти дружелюбен.
— Какво да не те принуждавам? О, я си върви, Марий! Иди си намери някаква полезна работа и стига си ми губил времето!
Той улови погледа на сина си и му се усмихна съучастнически.
— Настоявам да ме освободиш от служба, че да мога да се кандидатирам за римски консул идната есен.
В този миг Прасчо Метел Младши, явно окуражен от изражението на властническо пренебрежение, изписано по лицето на баща му, избухна в сподавен кикот и още повече развърза езика на родителя си.
— Слушай какво ще ти кажа, Гай Марий — усмихна се широко Метел. — Вече гониш петдесетте. Синът ми е на двайсет. Бъди уверен, че ще смогнеш да се кандидатираш за римски консул в същата година, когато се кандидатира и той. Надявам се дотогава да ти е дошъл умът в главата и да знаеш какво трябва да прави един кандидат за консулския стол! Сигурен съм, че синът ми с радост ще ти помогне с някой и друг съвет.
Младият Метел избухна в смях.
Марий изгледа и двамата изпод гъстите си вежди. Лицето му излъчваше повече гордост и високомерие дори от техните.
— Ще стара консул — сбогува се той с Метел овци. — Бъди сигурен, Квинт Цецилий, че ще бъда консул — при това не веднъж, а седем пъти.
След което си излезе, оставяйки баща и син да го проследят с поглед, в който се четеше едновременно удивление и страх. Кой знае защо и на двамата това главозамайващо изхвърляне на Марий не се стори ни най-малко забавно.
На другия ден Марий се върна в Картаген, където поиска аудиенция при княз Гауда.
След като го допуснаха при царската особа, той се отпусна на едно коляно и притисна устни до влажната, отпусната ръка на Гауда.
— Стани, Гай Марий! — зарадва се князът, очарован от начина, по който този внушителен човек скромно и смирено му отдаваше почести, достойни за истински цар.
Марий понечи да се изправи, но после изведнъж падна на колене и протегна ръце, като възкликна:
— Ваше Височество, не съм достоен да стоя прав във Ваше присъствие, защото идвам пред Вас като най-скромен просител!
— Ставай, ставай! — подкани го с пискливия си гласец Гауда, макар жестът на посетителя да му достави още по-голямо удоволствие. — Ако продължаваш да клечиш, изобщо няма да те изслушам! Ела, седни до мен и ми кажи какво те води насам.
Столът, който посочи на Марий, наистина се намираше точно до княжеския трон, само че едно стъпало по-ниско. Марий се надигна и без да престава нито за миг да се покланя на своя царствен домакин, седна на самия ръб на предложения му стол, сякаш му ставаше неудобно при самата мисъл да се разположи удобно в присъствието на такава важна особа.
— Когато се записахте за мой клиент, княже, приех оказаната ми небивала чест с мисълта, че ще ми е възможно да защитя Вашата кауза в Рим. Защото имах намерение да се кандидатирам за консул на следващите избори през есента — въздъхна дълбоко той и замълча за секунда. — Но уви, не ми било писано! Пълномощията на Квинт Цецилий Метел бяха удължени и той остава да управлява Римска Африка, което от своя страна означава, че като негов легат не мога да напусна щаба без изричното му разрешение. Когато му съобщих, че възнамерявам да се кандидатирам за консул, той отказа да ме освободи. Заяви, че няма да ме пусне да си тръгна от Африка нито ден преди него.
Както безпомощните старци и инвалиди имат навика лесно да се изчервяват от безсилно възмущение, така и на Гауда, тази благородна издънка на нумидийската царска династия, му бяха необходими броени мигове, за да изпадне в благороден гняв; веднага си припомни непочтителното отношение на Метел, който не стига, че не му се поклони до земята, не му предложи царски трон и не му осигури подобаващите телохранители, но изобщо не благоволи да стане от стола си, за да го поздрави.