— Умът ми не го побира! — извика разгорещено князът. — Как да го принудим да промени това си решение?
— Вашата схватливост, господарю, вашата способност толкова бързо да проумеете същността на нещата направо ме удивлява! — на свой ред възкликна Марий. — Точно това трябва да направим — да го принудим да промени решението си. — Замълча за миг, сетне продължи: — Знам какво смятате да предложите, но може би ще Ви бъде по-приятно да го чуете от моята уста, защото става дума за една мръсна работа. Така че, моля Ви, оставете на мен да кажа какво трябва да направим!
— Говори — великодушно го подкани Гауда.
— Ваше Царско Височество, Рим, римският Сенат, дори римският народ в лицето на двете народни събрания трябва да бъдат засипани с писма! Писма от Вас, но също така от всеки гражданин, всеки скотовъдец, всеки зърнопроизводител, всеки търговец в цяла Римска Африка. Писма, които да осведомят Рим колко безплодно и крайно некомпетентно е било командването на Квинт Цецилий Метел в тази война срещу нумидийските врагове и които да извадят на бял свят факта, че малкото успехи, които сме постигнали, са били плод на моите действия и съвети, не на симулиращия активност Квинт Цецилий Метел! Трябват ни хиляди писма, княже! И не написани веднъж, а след това забравени — всеки трябва да пише втори, трети път и неуморно да ги праща до местоназначението им — и така, докато Квинт Цецилий Метел отстъпи и ми позволи да се върна в Рим, за да се кандидатирам за консул.
Гауда буквално изцвили от удоволствие:
— Не е ли направо удивително как двамата с теб мислим еднакво! Писма! Точно това щях да ти предложа!
— Нали Ви предупредих — промълви Марий. — Но дали всичко това е възможно?
— Възможно ли? Разбира се! — увери го Гауда. — Трябва ни само време, влияние и пари, а според мен, приятелю, двамата с теб разполагаме с много повече време, влияние и пари от някакъв си Квинт Цецилий Метел.
— Надявам се да се окажете прав.
Разбира се, Марий не остави работата в чужди ръце. Лично посети всеки римлянин, всеки латин, всеки италиец с по-голямо име и съответно влияние сред жителите на провинцията. Обиколи Римска Африка надлъж и нашир, оправдавайки пътуванията си със задълженията, с които и без това имаше навика да го натоварва Метел. Носеше и тайно пълномощно от княз Гауда, в което на сътрудничещите на делото, на бъдещите клиенти на Гай Марий се обещаваха концесии в Нумидия, щом Негово Височество застанеше на престола. Нито дъждът, нито калта, нито придошлите реки, излизащи извън коритата си, можеха да го спрат; следваше своя дълъг път, печелеше клиенти и събираше техните обещания под формата на писма, на стотици хиляди писма. Писма, които щяха да потопят управленския кораб на Квинт Цецилий Метел до самото дъно на политическото безсилие.
През февруари в Рим започнаха да пристигат първите писма от Африканската провинция, адресирани до всички по-високостоящи личности или обществени групи в столицата. Оттогава насетне всеки кораб, идващ от Африка, щеше да носи купища от тях. Ето какво гласеше едно от най-първите, изпратено от Марк Целий Руф, римски гражданин, собственик на стотици югери плодородна земя в долината на река Баградас и основен снабдител със зърно на римския пазар:
„Откакто е в Африка, Квинт Цецилий Метел не направил почти нищо, като се изключи преследването на собствените му интереси. Като човек, пряко засегнат от поведението му, мисля, че той възнамерява изкуствено да продължи военните действия, за да си спечели евтина слава и да задоволи жаждата си за власт. Миналата есен Метел публично заяви, че смята да отслаби позициите на цар Югурта, като започне систематично унищожение на земеделската реколта в Нумидия и опустошение на всички нумидийски градове, най-вече на тези, за които се знае, че пазят съкровища. Като следствие от тази му политика земите ми, както и земите на много други римски граждани в провинцията, са поставени под постоянна заплаха, защото на свой ред нумидийски наказателни отряди започват да нахлуват на територията на Римска Африка, Населението на цялата долина на река Баградас, която е от жизнено значение и за изхранването на Рим, живее в непрекъснат страх.