Нещо повече, до ушите ми, както и до ушите на много други достига мълвата, че Квинт Цецилий Метел не може дори да използва и командва правилно своите легати, камо ли цялата армия. Умишлено е пропилял големия войнски потенциал на способни люде като Гай Марий и Публий Рутилий Руф, назначавайки първия за началник на незначителния отряд конница и натоварвайки втория с функциите на префектус фабрум. Поведението му към княз Гауда, на когото римският Сенат и народ гледат като на законния претендент за нумидийския престол, е непоносимо арогантно, нехайно и в някои случаи дори безсърдечно. В заключение бих искал да отбележа, че малкото успехи, които римските легиони постигнаха през последната година, се дължат изключително на усилията на Гай Марий и Публий Рутилий Руф. Уви, повече от ясно ми е, че и двамата няма да получат никакво признание за своето достойно поведение. Позволете ми да препоръчам най-горещо Гай Марий и Публий Рутилий Руф и да осъдя най-тежко поведението на Квинт Цецилий Метел.“
Това послание беше адресирано до един от най-едрите и влиятелни търговци на зърно в Рим, човек, чиито „свои“ хора сред сенаторите и конниците бяха легион. Естествено беше, че още в мига, в който разбра за срамното поведение на Метел по време на войната, той изрази възмущението си; гласът му бе чут от най-различни заинтересовани люде и ефектът бе незабавен. И след като с всеки изминал ден купищата писма, пристигащи от Африка, ставаха все по-големи и по-големи, гласът на въпросния търговец на зърно престана да бъде глас в пустиня и към него се присъедини цял хор. Случеше ли се насреща им да се зададе някой търговец — банкер или плутократ, сенаторите с неудобство пресичаха от другата страна на улицата, а арогантното самодоволство на доскоро всемогъщите Цецилий Метели все повече започна да отстъпва място на учудване и тревога.
Незабавно полетяха писма и в другата посока — всички членове на клана на Цецилий Метелите се надпреварваха да умоляват своя високоуважаван брат и съратник, проконсула в Африка, Квинт Цецилий, да посмекчи тона си спрямо княз Гауда, да си спомни, че висшите му легати заслужават повече уважение, и най-важното — да спечели една-две блестящи победи на бойното поле, които да затворят устите на зложелателите му.
Тогава избухна скандалът с град Вага, който, след като се беше предал в ръцете на Метел към края на есента, сега изведнъж се вдигна на бунт и започнаха екзекуции на повечето от италийските търговци; бунтът беше подстрекаван от Югурта — със съгласието не на друг, а на личния приятел на Метел, началникът на гарнизона Турпилий. Метел допусна голяма грешка, като защити Турпилий от обвиненията на Марий, настояващ предателят да бъде изправен пред военен трибунал за държавна измяна, и докато стотиците писма, в които случилото се се описваше от различни гледни точки, стигнат до Рим, вече цял свят знаеше как едва ли не Метел сам бил влязъл в съзаклятието на Турпилий. Цецилий Метелите отново се хвърлиха да пишат писма до своя високоуважаван брат и съратник в Утика, Квинт Цецилий, умолявайки го в бъдеще да подбира по-внимателно приятелите си, след като в обичта си към тях стига дотам да прикрива явните им предателства.
Трябваше да минат седмици, за да проумее най-сетне Метел, че цялата тази кампания е дело единствено на Гай Марий; но дори след като това му беше изяснено, той не можа да оцени действителната сериозност на епистоларната война, нито да измисли как да й сложи край. Оказваше се, че той, един Цецилий Метел, губеше своята репутация в Рим, и то само заради злословията на някакъв си Гай Марий, на някакъв си хленчещ претендент за престол и на още няколко простаци — колонисти. Както и да гледаше над този факт, за Квинт Цецилий той си оставаше просто невероятен! В Рим нещата не ставаха по този начин. Рим принадлежеше на него, не на Гай Марий.
Веднъж на всеки осем дни, точен като календар, Марий се представяше пред Метел и настояваше да бъде освободен от служба в края на секстилис; веднъж на всеки осем дни Метел му казваше да си гледа работата.
За да бъдем искрени към Метел, той имаше много по-големи неприятности, та затова и не му оставаше време да се занимае по-сериозно с Марий и няколкото писма, които го били злепоставяли в Рим. От сутрин до вечер го терзаеше едно и също — Бомилкар. Много време беше отнело на Набдалса да си уговори среща с Бомилкар, още повече му трябваше, за да подготви тайната среща между него и Метел. Но към края на март събитието най-сетне се състоя в една от пристройките към резиденцията на управителя в Утика, където нумидиецът спокойно щеше да остане незабелязан.