През втората половина на май Нерва беше освободил само осемстотин роби-италийци в Сиракуза, докато квесторът му в Лилибеум все чакал изрични разпореждания какво да прави с тамошните. Най-накрая в Сиракуза пристигнала цяла делегация от разгневени земевладелци, които недвусмислено заплашили Нерва, че ако продължава да освобождава робите им, ще му се случи нещо лошо — като се почне с даване под съд и се свърши с бой и кастриране. Нерва се уплашил от заканите им и веднага преустановил работа. Нямало да се освобождават повече никакви роби. За нещастие обаче разпореждането му до квестора в Лилибеум закъсняло; уморен да чака, квесторът на своя глава сформирал трибунал насред градския пазар и започнал да освобождава. Сега и той трябвало да престане, още преди да е свършил кажи-речи нищо. Робите стояли напразно на опашка пред съда и като видели, че им се затварят вратите му под носа им, побеснели от ярост и тръгнали сами да си търсят справедливост.
Като резултат от всичко това в западния край на острова избухнало истинско въстание, което започнало с убийството на двамина богати братя — робовладелци, които владеели голямо имение край Халикия. Оттам насилието се разпространило във всички посоки. Из цяла Сицилия робите напускали именията на господарите си на тълпи от стотици и дори хиляди души. Много от надзирателите и дори собственици били заклани, докато робите им се насочвали към Гората на Полиците, която, доколкото знам, се намира на шейсет-седемдесет километра северозападно от Етна. Нерва свикал набързо местната милиция и след като завзел старата цитадела в Сиракуза и избил събралите се между стените й роби, решил, че въстанието е вече потушено. Затова разпуснал доброволците и ги пратил по живо, по здраво вкъщи. Но се оказало, че въстанието тепърва започва. Следващите сблъсъци били в съседство с Хераклея Миноа, а когато Нерва отново призовал милицията си на бой, всички се направили на глухи. Преторът се видял принуден да прибегне до услугите на кохортата съюзнически войски, разположена на гарнизон край Етна, доста далеч от Хераклея Миноа, но пък и Нерва нямал друг избор. Този път обаче акцията му не успяла. Цялата кохорта била изклана, а робите се сдобили с оръжие.
Докато се случвали тези събития, робите си издигнали свой водач, по всяка вероятност италиец, от онези, които Нерва не смогнал да освободи навреме. Казва се Салвий и по произход е марсиец. Изглежда, докато е бил свободен, е изкарвал хляба си с дресиране на змии. Даден е бил в робство, защото го спипали да свири с флейтата си на змии по време на Дионисиевите празници, които толкова много бяха наплашили Сената преди няколко години. Сега Салвий се е обявил за цар, но понеже е италиец, в мисълта си се вижда повече римски управник, отколкото елинистичен деспот. Ходи облечен в тога претекста, вместо да си сложи диадема, и навсякъде е придружаван от ликтори с фасции и брадви.
В противоположния край на Сицилия, някъде около Лилибеум, се появил друг робски цар, този път грък на име Атенион, който също си събрал войска. И Салвий, и Атенион се насочили към Гората на Полиците, където се съвещавали известно време. В крайна сметка за общ водач бил избран Салвий, който се кръстил цар Трифон и избрал за своя главна квартира непревземаемата твърдина Триокала, в подножието на планините, обърнати по посока на Африка, някъде на средата на пътя между Агригентум и Лилибеум.
Точно в този момент, ако някой седне да описва злощастията на Сицилия, ще се получи нова Илиада. Като се изключи онова, което робите са отделили за себе си, цялата реколта е изпотъпкана и унищожена и Рим няма да може да разчита тази година на сицилийско зърно. Градовете на острова са препълнени с бягащите от гнева на робите свободни сицилийци, които обаче скоро стават жертва на глада и болестите. Цяла една армия от шейсет хиляди роби, при това заедно с петхилядна конница, се разхожда съвсем свободно от единия край на Сицилия до другия и всеки път, когато нещо я заплаши, се оттегля в безопасност в Триокала. Робите са нападнали и превзели Мурганция, а за малко да превземат и Лилибеум, който за щастие бил спасен от шепа ветерани, научили за бунтовете и доплавали специално от Африка.