Прекрасно! Как смяташе сега Марий да се кандидатира за втори пореден път за консул ин абсенция, след като именно той я беше създал тази платена армия от пролетарии, а в Рим техните събратя заплашваха да изядат съгражданите си? Да пукне дано, проклетият му Публий Лициний Нерва! Да пукнат и всички спекуланти с него!
Единствен Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус беше предусетил нещо подозрително, преди зърнената криза да се разрази; обикновено в края на лятото, когато по пазарите започваше да се продава зърното от новата реколта, в Рим цените спадаха поне малко. Докато тази години те не само че не паднаха, ами продължиха да се качват. Като че ли причината за това беше от ясна по-ясна: освобождаването на робите-италийци, които представляваха главните производители на зърно в провинциите, е довело до рязко ограничаване на засетите площи. Да, но всъщност робите все още не бяха получили свободата си, а пък и още преди месеци се беше очертала добра реколта. Така че редно би било цените да паднат, както и други години. Те обаче се покачваха с всяка седмица.
Подобно наблюдение естествено наведе Скавър до мисълта, че някой от колегите му сенатори си прави сметката да спекулира със зърно, а лека-полека подозренията му се насочиха към консула Фимбрия и градския претор Гай Мемий, които вече цяла пролет и цяло лято взимаха огромни парични заеми, явно целейки да се сдобият с възможно най-много пари в наличност. Заключението се налагаше от само себе си: консулът и преторът навярно купуваха зърното евтино, за да го продават наесен скъпо.
Но изведнъж в Рим научиха за въстанието на робите в Сицилия, а Фимбрия и Мемий, вместо да се успокоят, се хвърлиха в сложни операции по разпродажбата на имотите си, прехвърляйки на всевъзможни купувачи ниви и имения, оставяйки си единствено домовете си в Рим и достатъчно земя, за да не изгубят сенаторския си ценз. От това пък Скавър реши, че какъвто и финансов удар да бяха гонили, той едва ли би бил във връзка със снабдяването със зърно.
Разсъжденията му се основаха на доводи, които можем да определим най-малкото като измамливи, но никой в нищо не можеше да го обвини; според Скавър, ако консулът и градският претор наистина имаха пръст в покачването цените на зърното, сега просто щяха да си пълнят гушите от печалбата, а нямаше като луди да погасяват дългове с цената на кажи-речи цялата си собственост. Не, Фимбрия и Мемий стояха извън подозрение! Трябваше да се търси другаде.
След като се получи писмото на Публий Лициний Нерва, в което той описваше с подробности ситуацията в Сицилия, Скавър започна да чува около себе си все по-често и по-често да се споменава името на някой си сенатор, влязъл в тясна връзка с търговците на зърно. Той веднага изостави почти изгубилата се следа на Фимбрия и Мемий и се насочи право по тази на Луций Апулей Сатурнин, квестора на пристанището в Остия. Човекът беше млад и наскоро се бе сдобил с място в Сената, но беше заел най-сериозния пост, който можеше да се даде на човек на неговата възраст или поне, ако имаше интереси в търговията със зърно. Защото именно квесторът в Остия контролираше разтоварването на зърното от корабите, неговото складиране, познаваше лично всички, заети в бранша, имаше възможност да се сдобие с всякакъв сорт информация, много преди тя да е достигнала до ушите, на който и да е от колегите му сенатори.
Скавър продължи с разследванията си, които само го убедиха, че вече е спипал истинския виновник. В началото на октомври за доброто име на Сената Скавър реши да използва едно от заседанията му, за да нанесе своя удар. Луций Апулей Сатурнин беше обвинен, че стои в дъното на зловещата машинация, довела до драстичното покачване на цените на зърното, преди хазната да е осигурила средствата за попълването наличните количества на държавно зърно и следователно е предизвикал огромни разходи на държавни пари. За смълчаните сенатори квесторът се оказа идеалната изкупителна жертва. Обхванати от безгранично възмущение, сенаторите гласуваха с огромно мнозинство на Луций Апулей Сатурнин да бъдат отнети правомощията на квестор, което автоматически го изхвърляше и извън състава на Сената; така можеше спокойно да бъде открит процес срещу него по обвинение за злоупотреба с обществено положение.