Извикан спешно от Остия, за да се яви пред Сената, Сатурнин не можеше да стори нищо, за да се защити от обвиненията на Скавър. В действителност Принцепс Сенатус не разполагаше с никакви доказателства в своя подкрепа, но пък и обвиненият с нищо не можеше да удостовери, че е вършил работата си честни и почтено; така че всичко се сведе до това, кой ще успее да накара другите да му повярват, а тук младежът нямаше никакви шансове срещу Скавър.
— Дай доказателства, че съм замесен! — крещеше Сатурнин.
— Дай ми доказателства, че не си! — отвърна му презрително Скавър.
И естествено, целият Сенат хвана вяра на своя председател, защото досега Скавър бе има случай неведнъж да докаже, че е способен да разобличава престъпници.
Но Луций Апулей Сатурнин нямаше да се предаде така лесно. На възраст той беше тъкмо подходящ за квесторския пост, сиреч беше на тридесет и отскоро беше приет за сенатор. Това обаче означаваше, че никой не го познаваше що за риба е, понеже като млад нито се бе прочул с някое блестящо спечелено дело на Форума, нито се беше изявил в нужната светлина на бойното поле. Най-лошото при него обаче сякаш беше, че макар и сенатори предците му произхождаха чак от Пиценум. Никой не го питаше дали е съгласен с отнемането на квесторските му пълномощия или на мястото му в Сената; дори не можеше да протестира, когато Сенатът прехвърли квесторската служба в Остия не на друг, а на Скавър Принцепс Сенатус, до края на изтичащата година! И все пак Сатурнин нямаше да се даде без бой.
В Рим трудно щеше да се намери един-единствен човек, който да се усъмни във вината му. Навсякъде, където минеше, Сатурнин беше оплюван, блъскан в ребрата, дори замерван с камъни. Отвън цялата му къща беше изписана с неприлични думи: „СВИНЯ“, „ПЕДЕРАСТ“, „ПРОКАЗА“, „ВЪРКОЛАК“, „ЧУДОВИЩЕ“, „ЧЕКИДЖИЯ“ и други, написани едни върху други, тъй че всъщност и да искаше, обектът, за когото се отнасяха, да не можеше да ги разчете. И жена му, и децата му принудително се превърнаха в отшелници и прекарваха повечето от времето си в плач. Дори робите си позволяваха да гледат господаря си отвисоко и всеки път, когато той им наредеше нещо, или се правеха, че не са чули, или се туткаха, за да го извадят извън нерви.
Най-добрият приятел на Сатурнин беше човек, когото много малко хора познаваха; практически не представляваше никой. Казваше се Гай Сервилий Главция и беше няколко години по-възрастен от Сатурнин. Главция си беше извоювал славата на способен адвокат, който обаче далеч не притежава блясъка на много от колегите си; познаваше до последната запетайка законите, но това не можеше да му помогне особено за обществена кариера, защото по произход не беше нито от патрициите Сервилии, нито дори от някоя по-влиятелна плебейска фамилия. Ако не беше реномето му на адвокат, Главция навярно можеше да бъде сбъркан с един друг Гай Сервилий, който, здраво вкопчен в полите на Ахенобарб, си беше извоювал дори място в Сената. И все пак, докато другият плебей Гай Сервилий все още не можеше да се похвали с когномен, Главция се радваше на своя, никак лош при това, защото се отнасяше до красивите сивкаво-зеленикави очи на хората в рода му.
Сатурнин и Главция представляваха приятна гледка: единият тъмнокос, другият рус, но и двамата притежаващи всички хубави черти на своя тип. Това, което ги беше свързало, беше, че и единият, и другият можеха да разсъждават и имаха поглед върху нещата, а едновременно с това криеха една и съща амбиция — да се доберат до консулския стол и да направят наследниците си аристократи. И политиката, и законодателството ги привличаха, което автоматически ги правеше годни да заемат тъй желаните управнически длъжности.
— Още не се признавам за победен — заяви тържествено Сатурнин на Главция. — Има и друг начин да се влезе в Сената и тъкмо него смятам да използвам.
— През цензорите втори път няма да минеш — предупреди го Главция.
— Знам! Не, аз няма и да ги питам, ами ще се кандидатирам за народен трибун — закани се Сатурнин.
— Никога няма да те изберат — рече Главция не от желание да секне ентусиазма на приятеля си, но просто защото беше свикнал да гледа трезво на нещата.