— Не и ако си намеря някой силен съюзник.
— Гай Марий.
— Че кой друг? Той не се обича нито със Скавър, нито с Нумидик, нито с когото и да е от другите дебели глави, дето ни правят политиката. Още утре сутринта ще отплавам за Масилия, за да разясня случая си на единствения човек, който би намерил добрата воля да ме изслуша и да ми предложи подкрепата си.
Главция кимна в знак на одобрение.
— Да, това е най-правилната тактика, Луций Апулей. В крайна сметка вече няма какво да губиш. — Хрумна му нещо и той се усмихна. — Помисли си само как можеш да съкратиш дните на Скавър, изберат ли те наистина за народен трибун!
— Не, това изобщо не ми влиза в намеренията! — възпротиви се Сатурнин. — Той постъпи така, както му се струваше най-добре за всички. Не мога да му се сърдя за това, че тъкмо у мен видя криво. Някой умишлено и съвсем целенасочено е обърнал подозренията на Скавър към мен, и тъкмо този някой ме интересува. Ако наистина стана народен трибун, ще му съкратя на него дните, и още как… Стига да открия кой е.
— Ще отидеш в Масилия да говориш с Гай Марий, а в това време аз ще търся в Рим истинския виновник за зърнената криза, имаш думата ми — увери го Главция.
Есента е подходящ сезон да се пътува по море в западна посока, затова Луций Апулей Сатурнин не видя големи трудности да се добере до Масилия. Оттам му трябваше само да си наеме кон и за няколко дни да се добере до римския лагер край Гланум, където да поиска среща с Гай Марий.
Когато Марий беше заявил на легатите си, че възнамерява да построи един нов Каркасон, оказа се, че не е преувеличил особено. Новият Каркасон се беше превърнал в реалност, макар и да беше изцяло от дърво и кал, за разлика от каменния си оригинал. Хълмът, върху който беше разположен римският лагер, целият беше осеян с крепостни кули. Още като го видя за пръв път, Сатурнин си каза, че хора като германите, абсолютно неопитни в изкуството на обсадата, никога не биха могли да превземат подобно чудо, ако ще да хвърлят и последния си човек срещу палисадите.
— Но — обясняваше Гай Марий на неочаквания си посетител, докато го развеждаше из лагера — всичко това не е толкова да пази армията ми, колкото да подлъже германите, че намеренията ни са да се браним.
„С човек като този не може да има скрито-покрито! — помисли си Сатурнин, който все пак нямаше как да не се възхити на изобретателността на Гай Марий. — Ако има на света човек, който да ми помогне, това е той!“
Двамата се бяха харесали от пръв поглед, навярно защото и единият, и другият бяха по характер решителни и безкомпромисни, или пък заради несвойственото си за един римлянин мислене. Сатурнин беше доволен да научи, че — както се беше надявал — е смогнал да изпревари новината за изпадането си в немилост и има възможност да я съобщи лично в Гланум. Все пак трябваше да се увери, че не зависи от никого, дори от самия Марий, който като главнокомандващ римската армия, застанал начело на едно сложно военностратегическо мероприятие, имаше далеч по-важни задачи, кога точно ще му се даде шанс да изложи случая си и да потърси съдействието на консула.
Сатурнин очакваше на вечерята в офицерската палатка да присъстват много хора, но за негово учудване бяха само трима с Маний Аквилий и Гай Марий.
— Луций Корнелий да не е в Рим? — заинтересува се той.
Без да издаде с нищо неудобството си от подобен въпрос, Марий посегна към едно от сварените яйца.
— Не, действа по специално поръчение — обясни той накратко.
Сатурнин си каза, че няма никакъв смисъл да крие неволите си от Маний Аквилий, който вече бе имал случай да докаже на всички, че е човек на Марий, а пък и в качеството си на висш офицер нямаше как да не научи от първа ръка за събитията около квестора. Затова използва момента почти веднага след като свършиха с вечерята, за да изложи просбата си. Двамата му сътрапезници го изслушаха от край до край, без да го прекъсват, без да му зададат дори един-единствен въпрос, което се стори на Сатурнин добър знак — беше подредил едно след друго събитията ясно и логично.
Най-накрая Марий въздъхна:
— Много се радвам, че дойде лично да поискаш помощта ми. Това придава много по-голяма тежест на твърденията ти, Луций Апулей. Ако беше наистина виновен, щеше да прибегнеш до множество хитринки, но никога нямаше да имаш смелостта лично да ме посетиш. Доколкото знам, не се славя като наивен човек. Нито може някой да обвини Марк Емилий Скавър в подобно нещо. Но ти ми харесваш, затова съм склонен да вярвам, че обвиненията срещу теб в един толкова заплетен случай са плод по-скоро на поредица от заблуждения и може би предубеждения. Пък и в крайна сметка като квестор в Остия ти си идеалният човек другите да те използват вместо изкупителна жертва.