— Ако някъде нещо куца в обвинението срещу мен, Гай Марий, то е в това, че никога не съм притежавал нужните средства да закупя подобни количества зърно — рече Сатурнин.
— Така е, но подобно разсъждение не може автоматически да те оневини — напомни му Марий. — Нищо не ти пречи да заемеш от някого колкото пари ти трябват, или просто да прибереш някой тлъст подкуп.
— Мислиш ли, че съм направил подобно нещо?
— Не. Смятам, че си жертва, не извършител.
— Аз също — обади се Маний Аквилий. — Иначе всичко изглежда прекалено просто.
— Значи мога да разчитам на помощта ви да се кандидатирам за народен трибун? — попита Сатурнин.
— О, на всяка цена — увери го Марий, без капчица колебание в гласа.
— Естествено ще ви се отблагодаря, както подобава.
— Не ще и дума! — сложи точка на разговора Марий.
Нататък нещата протекоха кажи-речи мълниеносно. Сатурнин нямаше минута време за губене, защото изборите за народни трибуни бяха насрочени за ноември, а той трябваше да се прибере навреме, за да се запише като кандидат и да потърси връзките, на които щеше да разчита като човек на Марий. Затова, въоръжен с цял куп писма до най-различни важни и не чак толкова важни особи в Рим, Сатурнин нае кола и четири мулета, които да я карат, и запраши по пътя към Алпите. Не беше пропуснал да вземе нужните пари, за да сменя на всяка спирка животните си с такива, които да не издъхнат на петия километър.
Тъкмо заминаваше, когато пред входа на лагера се сблъска с твърде необичайна групичка. Насреща му вървяха трима гали. Гали — варвари! Сатурнин никога допреди не бе имал случай да се срещне с варвари, затова устата му увисна от удивление. По всичко личеше, че единият от тримата е пленник на другите, защото ръцете му бяха оковани във вериги. Най-странното беше, че от тримата тъкмо той най-много приличаше на цивилизован човек! Беше рус, но не чак пепеляворус, косата му беше дълга, но все пак подрязвана, както си я подрязват гърците, лицето му беше гладко избръснато, беше облечен в дълги, стегнати гащи, каквито се знаеше, че носят галите, и в рунтава, вълнена горна дреха, изплетена в характерна и трудна за описване шевица. Единият от пазачите му беше с тъмна кожа, почти мургав, но върху главата си носеше опасана златна нишка с пъхнати няколко птичи пера в нея. Отдалече си личеше, че е някакъв келтибериец-чужденец, още повече че ходеше полугол, показвайки на всеки срещнат камара от мускули. Третият варварин, който даваше вид да командва, беше типичен варварин. И той ходеше полугол, кожата на гърдите му беше бяла като мляко, но се виждаше, че яки ветрове са я брулили, гащите му бяха вързани с каиши, каквито Сатурнин беше слушал да носят германите или митичните белги; дългата златисточервена коса на непознатия се спускаше безразборно чак до гърба му, дългите му червеникави мустаци бяха провиснали от двете страни на устата му, а около врата му се показваше тежък торк с две драконови глави по краищата си, който явно бе излят от чисто злато.
Мулетата поеха надолу по пътя и Сатурнин се размина отблизо с малката групичка. Докато ги отминаваше, погледът му срещна светлите очи на главатаря, които го изгледаха с такова презрение, че римлянинът чак изтръпна от ужас: Да, това се казваше истински варварин!
Тримата гали продължиха нагоре към централния вход на лагера и никой не си направи труда да ги спре или поне да ги попита кои са. Безпрепятствено галите се озоваха пред дървената барака на самия главнокомандващ, където под сянката на стряхата се изтягаше дежурният офицер.
— Ако може да ни приеме Гай Марий… — обърна се към него на безупречен латински русият главатар.
Но офицерът явно дори не се изненада от подобно посещение.
— Само да видя дали днес приема — стана той от мястото си. След секунда отново се появи на вратата. — Гай Марий нареди да ви поканя вътре, Луций Корнелий — усмихна се той широко на легата.
— Много умно — сгълча го тихичко Серторий, докато се разминаваше с него. — И да не вземеш да се раздрънкаш пред някого, чуваш ли ме?
Щом двамата му подчинени влязоха в кабинета му, Марий внимателно ги изгледа от главата до петите, сякаш искаше да прецени минават ли наистина за варвари.
— Крайно време беше да се връщате — поздрави той Сула и стисна силно ръката му. Сетне се здрависа и със Серторий.
— Няма да се бавим много тук — разочарова го Сула и избута пленника напред. — Върнахме се само за да ти предадем един подарък за бъдещия ти триумф. Запознай се с Копил, цар на волките тестосаги, същият, който навремето участваше в изтребването на Касиевата армия при Бурдигала.