Марий наля две чаши вино, погледна към Копил и наля трета, която подаде на пленника. Докато поднасяше виното на родственика си Сабин, Марий го изгледа замислено.
— Така ми приличаш на петел на Плутон — рече той.
Серторий отпи от виното и чак въздъхна от блаженство.
— Тосканско! — отсъди той, след което прихна да се смее. — Като петела на Плутон, а? Добре, че не ме нарече гаргата на Прозерпина.
— И какви новини ми носите за германите? — попита Марий.
— Накратко — подробностите ще ги научиш на вечеря. Много е рано да кажем откъде са тръгнали или какво ги кара да продължават все напред. Но за това следващия път. Най-важното е да не се страхуваш, че ще тръгнат към Италия, без да те предупредя. Във всеки случай мога да ти кажа за всички поотделно къде се намират сега: тевтоните, заедно с тигурините, маркоманите и херуските в този момент се опитват да пресекат река Рен и да се върнат в Германия, докато кимврите се мъчат да изкатерят Пиренеите, за да се спуснат към Испания. По мое мнение и едните, и другите няма да успеят — заключи Сула и остави чашата си на масата. — Да, виното беше добро!
Марий повика дежурния офицер.
— Ще ми пратиш ли трима души, на които да може да се разчита? — нареди той. — И виж дали някъде няма да намериш подходящо помещение за цар Копил. За нещастие ще трябва да го държим под ключ, но само докато го заведем благополучно в Рим.
— Аз не бих го оставил в Рим — замисли се Сула, след като дежурният офицер тръгна да изпълни поръчението. — Всъщност на твое място изобщо бих си мълчал къде ще го настаня.
— От Цепион ли се страхуваш? — изненада се Марий. — Не би посмял!
— Все пак посмя да открадне златото, нали? — напомни му Сула.
— Добре тогава, ще приберем царя в Нерсия — отсъди на минутата Марий. — Квинт Серторий, майка ти дали няма приятели, които биха се зарадвали да им погостува един цар? За година, може би две? Ще се погрижа да намеря достатъчно пари за издръжката му.
— Все ще намери някого — каза почти без да се замисли Серторий.
— Какъв късмет! — най-после даде воля на радостта си Марий. — Никога не съм се надявал, че ще намерим нужните доказателства, за да пратим пустия му Цепион в изгнание; нещо, което той заслужава повече от всеки друг. Но ето, че цар Копил е повече от едно обикновено доказателство. Ще потулим цялата работа, докато не им видим сметката на германите, после ще изправим Цепион пред съда по обвинение в злоупотреба с властта и в държавна измяна!
— Държавна измяна? — ококори очи Сула. — Как ще го осъдим с всички приятели, които той има сред центуриите?
— А-а — махна с ръка Марий, — никакви приятели от центуриите няма да му помогнат, когато го изправим пред специален трибунал, съставен единствено от конници.
— Какво замисляш пак, Гай Марий? — попита Сула.
— Вече си имам двама народни трибуни за догодина! — похвали се Марий.
— Може и да не влязат, откъде знаеш? — обади се малко наивно Серторий.
— Ще влязат, и още как — отвърнаха му в хор Марий и Сула, след което тримата избухнаха в гръмък смях.
През цялото това време пленникът ги наблюдаваше невъзмутимо, както подобаваше на един владетел, правеше се, че разбира латинския им, и чакаше да види какво ще му се случи.
Чак в този момент Марий се сети, че не е прилично да приказват пред госта си на латински и прехвърли разговора на гръцки. След минута-две Копил вече се беше включил активно в него и Гай Марий го уверяваше, че скоро ще му свалят оковите.
— Знаеш ли, Квинт Цецилий — говореше Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус на Метел Нумидик, — изпитвам някаква детинска радост от това, че ме назначихте за квестор в Остия. Виж ме: петдесет и пет годишен човек, плешив като яйце, толкова съм се сбръчкал, че бръснарят вече не може да ме избръсне добре, а изведнъж се почувствах отново като младеж! И в същото време проблемите се решават толкова лесно! Когато бях на тридесет, спомням си добре, всяка пречка ми изглеждаше като канара, непреодолима за младок като мен. Сега, на петдесет и пет, дори и най-големите проблеми са като камъчета, които само ми се мотаят в краката.
Скавър се беше върнал в Рим, за да присъства на извънредното заседание на Сената, свикано по искане на градския претор Гай Мемий. На заседанието трябваше да се обсъди някакъв, общо взето, важен въпрос, свързан със Сардиния; вторият консул Гай Флавий Фимбрия се беше обявил за болен — напоследък му се случваше често.