— Чу ли слуховете? — попита Метел Нумидик, докато двамата изкачваха стълбите към Курия Хостилия и влизаха в залата на Сената. Глашатаят още не беше обявил сенаторите да се събират, но всички онези, които бяха дошли по-рано, не считаха за нужно да стоят навън и да го чакат; едни след други те влизаха вътре в Курията, сядаха по местата си и продължаваха разговорите от улицата в очакване магистратът, който е свикал заседанието, да извърши традиционното жертвоприношение и да прочете молитва до боговете.
— Какъв слух? — отвърна му Скавър малко разсеяно; в последно време вниманието му беше насочено изцяло към снабдяването със зърно.
— Луций Касий и Луций Марций са сформирали нещо като фракция и смятат да предложат на плебейското събрание на Гай Марий да се позволи отново да се кандидатира за консул — при това пак ин абсенция!
Скавър се закова на място само на няколко крачки от стола, който личният му прислужник беше сложил както обикновено на първия ред, между тези на Метел Нумидик и Метел Далматик Понтифекс Максимус. Облещил очи, той впери поглед в лицето на Нумидик.
— Не биха посмели! — ахна Скавър.
— О, и още как! Можеш ли да си го представиш? Да бъдеш избран за трети път консул би било безпрецедентен факт — все едно си обявил някого за диктатор, само че с по-дълъг мандат! Досега, дори да се е случвало Рим да има нужда от диктатор, той никога не е бил назначаван за повече от шест месеца, не за друго, а за да не би човекът, застанал на такава длъжност, да си създаде погрешно мнение за властта и авторитета си. А сега, ето ни принудени да търпим този селянин, който е решил, че може да си променя всичко, както му е угодно! — Метел Нумидик чак се задъхваше от ярост.
Скавър се отпусна върху стола си като същински старец.
— За всичко ние сме си виновни — рече той бавно. — Просто нямахме смелостта на предшествениците си да се отървем веднъж завинаги от тази отровна гъба! Защо Тиберий Гракх, Марк Фулвий и Гай Гракх трябваше да бъдат премахнати, а сега Гай Марий никой с пръст не го побутва? Трябваше да го заколим още преди години!
Метел Нумидик вдигна рамене.
— Той е един селянин. Гракхите и Фулвий Флак бяха благородници. Прав си, Марий е като някоя отровна гъба — предния ден още никой не го е знаел, а пък вече е сенатор; тъкмо се решиш да го изскубнеш от земята и той вече е поникнал отново другаде.
— Това трябва да се прекрати! — извика отчаяно Скавър. — Никой не може да бъде избран за консул ин абсенция, камо ли за втори път подред! Този човек вече стъпка в краката си повече управленски традиции, отколкото който и да било друг в цялата история на републиката! Вече започвам да вярвам, че целта му не е само да го обявят за Пръв сред римляните, но дори да се провъзгласи за римски цар!
— Съгласен — седна на стола си Метел Нумидик. — Но как да се отървем от него, питам те аз. Та той никога не се задържа достатъчно дълго в Рим, за да го убием!
— Луций Касий и Луций Марций — държеше се за главата Скавър. — Това не го разбирам! Та те и двамата са от стари фамилии на нобили, от най-старите аристократични родове сред плебеите! Няма ли кой в тези времена да спази поне малко благоприличие?
— За Луций Марций цял свят знае, че Марий е изплатил всичките му дългове — обясни Метел Нумидик. — Човекът се вижда за пръв път през живота си платежоспособен, как да не се отблагодари на покровителя си? Но с Луций Касий случаят е различен. Станал е крайно чувствителен спрямо общественото мнение, особено когато става дума за некомпетентни пълководци като баща му. Затова и няма как да не е на страната на Марий, след като целият народ е зад консула. Моето лично мнение е, че Касий се опитва да помогне с каквото може на Марий, така че когато един ден той ни избави от германите, и петното върху фамилията на Касиите да се изтрие.
— Хм! — беше всичко, което Скавър отвърна на тази любопитна теория.
По-нататък нямаше как да разговарят; сенаторите един след друг заеха местата си, а Гай Мемий, който напоследък не изгубваше измъчения си вид и това го правеше още по-красив, стана да говори.
— Уважаеми назначени отци — обърна се той към колегите си и показа в ръката си някакъв документ, — получих писмо от Гней Помпей Страбон в Сардиния. Било е адресирано до мен, а не до високоуважавания ни консул Гай Флавий, защото в качеството си на градски претор съм поел грижата за римските съдилища.
Мемий се спря за миг и изгледа сърдито хората, седящи на задните редове; те бързо схванаха значението на тази гримаса и се умълчаха, придавайки си вид, че са се превърнали целите в слух.