— Домина, да занеса ли детето в стаята му? — попита македонката.
Ливия Друза беше изпаднала в умисъл, затова леко се стресна.
— Да — нареди тя разсеяно, без дори да хвърли поглед на дъщеря си. Това, че държеше сама да кърми малката Сервилия, не беше от майчинска обич — просто й бяха казали, че докато не е отбила детето си, няма да зачене друго.
Ливия Друза не се занимаваше особено с мисълта за малката Сервилия; всеки път, щом погледнеше детето си, пред очите си сякаш виждаше миниатюрно подобие на баща му: същите къси крака, същата тъмна кожа, която чак смущаваше с цвета си, тези невъзможни косми по гърба, ръцете и краката, да не говорим за щръкналите кичури коса по главата, които почваха ниско от челото и стигаха чак до края на врата, сякаш детето се беше родило с животинска козина. Според Ливия Друза малката Сервилия не притежаваше нито едно качество, което да заслужава внимание. Дори не намираше сили да се радва на другите нейни черти като например големите й, черни очи и розовата устичка, които подсказваха, че в бъдеще момичето ще се превърна в същинска хубавица.
За осемнайсет месеца брачен живот Ливия Друза още не се беше примирила със съдбата си, макар и нито веднъж да не беше престъпила дадената дума пред брат си Друз; поведението й в дома на Цепионите беше безупречно. Дори и при честите си сексуални вземания — давания с Цепион Младши тя се справяше чудесно. За щастие общественият й статут й даваше право да спазва известна дистанция дори в леглото; все пак Цепион би бил ужасен, ако жена му започне да стене в екстаз или да се мята из леглото като някоя долнопробна любовница. Това, което се искаше от нея, бе да се държи като достойна съпруга: да си лежи по гръб, да не шава много-много с бедрата, да дарява партньора си с топлота и да го окуражава, когато е нужно, и в същото време да не му придиря. И все пак подобна роля не беше никак лесна, напротив, сексът си оставаше най-трудната част от живота й, защото всеки път, когато мъжът й я докоснеше, на Ливия Друза й идеше да се развика, че я изнасилват, или да се изповръща от погнуса.
В душата на Ливия Друза нямаше място за съжаление към Цепион Младши, който в крайна сметка не беше сторил нищо, за да си заслужи безподобното отвращение, което вдъхваше у жена си. Сега обаче мъжът сякаш се беше слял в едно-единствено присъствие с брат й Друз — присъствие, надвиснало като Дамоклев меч над главата й; Ливия Друза живееше постоянно под страх, че само някое хрумване на един от двамата и животът й би могъл да стане още по-тежък. Затова всяка сутрин се утешаваше, че се е приближила с още един ден към смъртта си — единственото, което очакваше с надежда, след като не й беше съдено да познае що е това живот.
Най-ужасното бе, че сякаш бе изгнаница. Домът на Сервилий Цепионите се намираше на Палатина, от страната на Големия цирк, беше обърната право към Авентинския хълм, при това се намираше на самия ръб на скалата и никоя друга къща не й засенчваше гледката. Вече нямаше как изгнаницата да застане на лоджията и да гледа в балкона на съседите с мечтата да се покаже някой нов червенокос Одисей.
Пък и старият Цепион се изявяваше като крайно неприятен човек, при това от ден на ден ставаше все по-свадлив и нетърпим; като капак на всичко нямаше жена и всички домакински задължения се струпваха единствено върху плещите на снахата. Парадоксално беше, че чувствайки се еднакво чужда и на съпруга си, и на свекъра си, Ливия Друза никога не се решаваше да попита никого от двамата, дали свекърва й е покойница, или просто двамата с Цепион са се развели. Разбира се, колкото повече време минаваше от „катастрофата“ при Араузио, толкова повече и старецът имаше от какво да се озлобява. Първо му отнеха империума, след това народният трибун Луций Касий Лонгин прокара закон, според който Цепион беше изгонен и от мястото си в Сената, а оттогава почти не минаваше месец, в който някой ентусиаст, воден от желанието да се хареса на тълпата, да не започне поредното съдебно дело срещу него, при което под нова форма се прикриваха все същите обвинения в държавна измяна. Мразен открито от целия народ, при това живеещ под постоянен страх някой да не му стори нещо, Квинт Сервилий се виждаше и той, подобно на снаха си, принуден да живее откъснат от света. Затова и прекарваше времето си да следи какви ги върши Ливия Друза и да се показва критичен към кажи-речи всичко.