Останалите, седнали по средата на пейката, бяха скромни личности и, изглежда, от самото начало се бяха примирили с ролята, която им се отреждаше, а именно да попречат на съседите си отдясно и отляво да се хванат за гушите. Защото наистина не можеше и дума да става за любов между онези, които Скавър беше нарекъл демагози, и другите, които беше обявил за достойни люде само защото повече защитавали честта си на сенатори, отколкото на народни трибуни.
Не че това тревожеше особено Сатурнин. От всички кандидати той най-бързо събра нужните гласове, скоро след него идваше Гай Норбан, а това ясно даваше да се разбере, че народът ни най-малко не е изгубил доверието си в Гай Марий; но също и че Гай Марий се е разделил с доста от парите си да купи гласове в полза на двете си протежета. За него беше нужно Сатурнин и Норбан да нанесат своя удар възможно най-бързо, защото три месеца след новото му встъпване в длъжност като консул плебейското събрание започна да губи инерция. Това се дължеше отчасти на факта, че на плебеите им доскучаваше да присъстват на събранията, отчасти и на отдавна наблюдаваното явление, че един трибун не може да води активна политическа дейност повече от три месеца. Като Езоповия заек и народният трибун се уморяваше бързо, докато старата сенаторска костенурка продължаваше бавно, но славно към целта.
— Ще гълтат праха след мен — закани се Сатурнин пред Главция, когато вече десетият ден от декември наближаваше — денят, в който новата колегия на трибуните щеше да встъпи в длъжност.
— Кое по-напред? — попита лениво Главция, който все пак таеше известно огорчение: беше по-възрастен от Сатурнин, а още не бе успял да се добере до трибунството.
Сатурнин се усмихна като някое вълче.
— Най-напред ще прокараме един малък аграрен закон, за да помогнем на нашия приятел и благодетел Гай Марий.
След като се беше постарал завидно при подготовката на закона и след като произнесе блестяща реч пред плебейското събрание, Сатурнин предложи за обсъждане законопроекта за разпределянето на поземления фонд, създаден от Луций Марций Филип предната година — тъй наречения агер Африканус инсуларум. Сега било ред въпросният фонд да бъде разпределен между Мариевите войници — пролетарии при оттеглянето им от служба в легионите. На човек щяло да се пада по сто югера земя. За Сатурнин гласуването на законопроекта се превърне в незабравимо преживяване. От едната страна народът реве в защита на предложението му, от другата Сенатът реве в несъгласие. Луций Кота дори заразмахва заплашителен юмрук, но Гай Норбан се застъпи за закона с убедителна и искрена реч.
— Никога не съм си представял колко интересна може да се окаже длъжността на народния трибун — похвали се той, след като предварителното заседание на плебса беше разпуснато и двамата с Главция вечеряха в къщата на приятеля му.
— Е, във всеки случай принуди „майсторите на политиката“ да отстъпят — поздрави го за успеха Главция. — Имах чувството, че на Метел Нумидик ще му се пръсне някой кръвоносен съд.
— Жалко само, че не стигнахме дотам — облегна се назад Сатурнин и издаде въздишка на облекчение. Очите му зашариха по петната сажди, които димът от факлите и маслените лампи бе изрисувал по тавана. Личеше си, че трябва да се боядисва. — Те имат странен начин на мислене, нали? Само да споменеш думите „аграрен закон“ и ти се нахвърлят отгоре, кълнейки имената на Гракхите, ужасени при самата идея, че може да бъде дадено безплатно каквото и да е на разни простаци, които не могат сами да си го извоюват!
— Трябва да признаеш, че за един принципен и праволинеен римлянин подобно предложение наистина би изглеждало като кощунство — рече Главция.
— След като най-после се примириха със самата идея за разпределянето, се хванаха за това, че отредените парцели били много големи: десет пъти по-големи от едно малко стопанство в Кампания, викат пустите му „майстори на политиката“. Човек би си помислил, че един сенатор все ще знае, че земята по островите край африканското крайбрежие е десет пъти по-неплодородна от тази в Кампания, да не говорим за дъждовете, които съвсем ги няма.
— Да, но спорът всъщност беше редно ли е Гай Марий толкова лесно да се сдобие с няколко десетки хиляди клиенти — отново му възрази Главция. — Знаеш, че тъкмо затова сенаторите най-много ги боли. Всеки оттеглил се ветеран — пролетарий е потенциален клиент на своя пълководец — особено след като именно същият пълководец си е удрял главата в стената, за да му осигури старините на него. Въпросният ветеран е обвързан със задължения! Без да вижда, че всъщност истинският му благодетел е държавата, щом тя му осигурява земята. Той ще благодари на началника си. Ще благодари на Гай Марий. И тъкмо за това „майсторите на политиката“ ще се съпротивляват докрай.