— Съгласен съм. Но да се съпротивляваш на този закон, не представлява действителна алтернатива, Гай Сервилий. Алтернатива би било, ако се приеме общ закон, който да се отнася до всички армии от пролетарии, които могат да бъдат сформирани за в бъдеще. Да речем всеки, който отбие петнайсет, а защо не и двайсет години служба в легионите, ще получава по десет югера плодородна земя. Тогава не би имало никакво значение при кой точно пълководец е служил даден войник, нито в колко различни похода е участвал.
Главция чак се разсмя на това предложение на приятеля си.
— Да се приеме такова нещо, Луций Апулей, ще е нужно прекалено много здрав разум! Кой ще ти повярва? Пък и помисли си само за всички конници, които ще трябва да гледат безпомощно как земите, които досега са взимали под аренда, се дават на някакви си дрипльовци. Да не говорим за уважаемите сенатори — земевладелци!
— Ако става дума за земя в границите на Италия, може и така да е — не отстъпваше Сатурнин. — Но островите покрай бреговете на Африка? Питам те, Гай Сервилий! От каква полза биха могли те да бъдат за тези кучета, които само се чудят как да си запазят смрадливия кокал? В сравнение с милионите югери по течението на Убус и на Хелиф или около езерото Тритонис, от които Гай Марий се отказа в името на Рим и на същите онези, които сега вдигат вой до небесата! Островите са просто жалко подаяние!
Главция завъртя сивкавозелените си очи с дълги мигли, излегна се по гръб, запляска с ръце като преобърнала се костенурка и отново прихна да се смее.
— И все пак речта на Скавър ми хареса повече. Умен човек е той, така да знаеш. Останалите, като забравим от кои фамилии произлизат, не заслужават и капка внимание. — Той надигна глава и изгледа Сатурнин. — Готов ли си за утрешното заседание на Сената?
— Мисля, че да — отговори му Сатурнин, явно на върха на щастието. — Луций Апулей се завръща в Сената! При това този път няма как да ме изхвърлят, преди да ми е изтекъл мандатът! За целта ще им трябват гласовете на тридесет и петте триби, които няма да получат. Дали на „майсторите на политиката“ им се харесва или не, но аз влизам обратно през светите двери на техния Сенат и този път ще жиля жестоко…
Сатурнин влезе в Сената като господар. Направи театрален поклон на Скавър, махна с ръка към двете страни на залата, където се бяха събрали голямата част от сенаторите — още един признак, че назрява буря. Сатурнин обаче си рече, че в крайна сметка резултатите нямаше да се решават в Курията, ами вън от вратите й, в Кладенеца на Комициите. Това беше ден, в който новоизбраният народен трибун трябваше да покаже възможно най-голямо нахалство и безочие спрямо колегите си сенатори. И наистина, „майсторите на политиката“, както ги наричаше той, трябваше да преглътнат горчив хап — изпадналият само преди няколко месеца в немилост квестор тържествено се завръщаше в Сената, при това единствено по волята на плебса.
За назначените отци обаче Луций Апулей Сатурнин беше приготвил още една изненада, която по-късно щеше да представи и пред плебейското събрание; сега просто щеше да провери реакциите.
— От дълго време насам римските сфери на влияние са се разширили далеч извън пределите на Италия — започна той с речта си. — Всички добре знаем какви неприятности създаде цар Югурта на Рим. Всички ние ще останем завинаги признателни на нашия високоуважаван първи консул, Гай Марий, задето спечели по такъв блестящ и категоричен начин войната в Африка. Но как можем ние, римляните, да гарантираме пред бъдещите поколения, че провинциите ни и занапред ще живеят в спокойствие и че плодовете им ще хранят нас, а не други? Вече сме установили традиционни отношения спрямо народите, които населяват провинциите ни, но не са римляни: те се ползват с правото си да поддържат своя религиозен култ, да се придържат към търговските си правила, да уважават политическите си традиции. Стига всички тези да не накърняват интересите на Рим или пък да не заплашват неговата сигурност. Но едно от най-неприятните следствия на тази дълговековна практика на ненамеса е пълното невежество сред нашите съседни или подчинени народи. Като се изключат Италия, Италийска Галия и Сицилия, в никоя наша провинция местното население не е достатъчно запознато с характера на римската държава и на римския народ, за да разбере, че е в негов интерес да поддържа приятелски и сътруднически отношения вместо прикрита или открита враждебност. Ако народът на Нумидия ни познаваше по-добре, Югурта никога нямаше да убеди поданиците си да го последват в авантюрата му. Ако народът на Мавритания беше знаел повече за нас, Югурта никога не би убедил цар Бокх да застане на негова страна.