— Може и да се подсмихваш, но аз продължавам да твърдя, че животът е странна работа — рече Главция. — В него има много повече логика и много по-малко шанс, отколкото в една игра на котабус.
— Да не би да си станал стоик или епикуреец, Гай Сервилий? Фаталист или хедонист? Да внимаваш, че току-виж съвсем си се оплел с онези гръцки тикви, гледащи само как да развалят настроението на другите и твърдящи, че ние, римляните никога няма да създадем философия, която да не е открадната от тях — засмя се Сатурнин.
— Гърците са, римляните правят. Трябва да избираш: или едното, или другото! Досега не съм срещал човек, който да е успял да съчетае тези два начина на съществуване. С гърците сме на противоположните краища на храносмилателната система. Римляните са устата и лапат, гърците са анусът и изхвърлят. Не че искам да кажа нещо обидно за гърците, просто използвах израза за сравнение — допълни Главция, като подкрепи думите си, набутвайки няколко зърна грозде в римската част на храносмилателната система.
— След като нито един от двата края не може да функционира без помощта на другия, най-добре да я караме и занапред заедно — съгласи се Сатурнин.
Главция се усмихна.
— Ето това се казва римско разсъждение!
— Аз съм си римлянин, колкото и на Метел Далматик да му се искаше да ме изкара друг. Ама кажи, това не беше ли направо взето от някоя книга: старият фелатор да каже речта на живота си и да пукне веднага след това! Ако бяха по-находчиви, „майсторите на политиката“ можеха спокойно да го превърнат в безсмъртен пример. Метел Далматик — новият Квирин!
Сатурнин бръкна с пръст в утайката на виното си и със завидна ловкост запрати част от нея върху специално поставената за целта чиния. По броя на лъчите, които щеше да образува петното му, щяха да се броят и точките в играта.
— Три — преброи той. — Брр. Числото на смъртта.
— А сега кого от нас ще наречем скептик? — на свой ред се подигра Главция.
— Но това е твърде необичайно — само три…
Главция се изплю върху чинията и три гроздови зърна размазаха виненото петно.
— Ето, виждаш ли! Върху три, пак три!
— И двамата с теб ще умрем след три години — предрече Сатурнин.
— Луций Апулей, ти си пълното противоречие! Пребледнял си като Луций Корнелий Сула, при това на него му е по рождение. Хайде сега, това е просто някаква игра на котабус! — опита се да го успокои Главция и смени темата. — Съгласен съм, животът на рострата е много по-вълнуващ, отколкото да се скриеш под полите на „майсторите на политиката“. Това да манипулираш народа си е голямо предизвикателство. Пълководецът води легионите си. Демагогът разчита единствено на острия си език. — Тук Главция се изкикоти доволно.
— Не беше ли забавно да гледаш как народът гони Марк Бебий от Форума тази сутрин, когато се опита да наложи вето?
— Дано нечии очи да са прогледнали при такава сцена! — усмихна се и Сатурнин и лека-полека от мисълта му се изтриха фаталните числа три или тридесет и три.
— Между другото — отново смени темата Главция, — чул ли си най-новата клюка на Форума?
— Че Квинт Сервилий Цепион е задигнал сам златото на Толоза? — попита Сатурнин.
Главция изглеждаше разочарован.
— Пфу! Да му се не види. Мислех, че съм го научил преди теб.
— Научих го още преди време в специално писмо от Маний Аквилий — обясни Сатурнин. — Когато Гай Марий е прекалено зает, получавам писма от Аквилий. Да си призная, това по-скоро ме радва, защото той е много по-добър в писането от великия човек.
— Получил си писмо от Трансалпийска Галия? Че те откъде знаят?
— Ами нали тъкмо оттам идват слуховете! Гай Марий се е сдобил с пленник. Не друг, а самия цар на Толоза. И той твърди, че златото е откраднато от Цепион — петнадесет хиляди таланта, представяш ли си?
Главция подсвирна от удивление.
— Петнадесет хиляди таланта! Бива си го тоя, а? Малко множко, не му ли се струва? Имам предвид, всички са наясно, че един управител прибира големи пари, но чак пък да имаш повече злато от хазната? Три пъти повече!
— Напълно си прав. И все пак подобен слух само ще помогне на Гай Норбан, когато представи обвинението си срещу Цепион. Историята за златото ще обиколи целия град за време, за колкото и Метела Калва няма да може да надигне полите си, за да се изчука с банда черноработници.
— Сравнението не беше лошо! — отбеляза Главция. Но изведнъж изражението му стана сериозно. — Стига сме си губили времето в празни приказки! Двамата с теб имаме много работа със закона за държавната измяна и тям подобните. Не трябва да подминем нито един детайл.