Откъм градината се дочу някакво раздвижване. Ливия Друза излезе да види и насреща й се показаха брат й Друз и облегналият се на рамото му Цепион Младши.
— Какво стана? — попита тя. — Да помогна с нещо? — Тя погледна по-отблизо брат си. — Какво стана?
— Свекърът ти Квинт Сервилий е осъден. Изгнание на не по-малко от хиляда и двеста километра от Рим, глоба от петнайсет хиляди таланта злато, което означава, че къщата му ще бъда очистена до шушка, и накрая задържане в Лаутумиите, докато не стане възможно да бъде откаран в изгнание.
— Но цялата собственост на татко няма да излезе повече от неколкостотин таланта! — ужаси се Ливия Друза.
— Естествено. Така че никога повече няма да може да се върне у дома.
На двора дотича и Сервилия Цепионида. С разрошените си коси, незасъхналите сълзи по лицето и уплашените си очи тя приличаше на Касандра, която се спасява от гърците.
— Какво стана, какво стана? — задъхваше се тя от тревога.
Друз я посрещна топло, но в същото време някак строго, изтри сълзите й, не й позволи да се хвърли на врата на брат си. Само при вида на съпруга си тя се окопити почти веднага.
— Да вървим всички в кабинета ти, Марк Ливий — подкани Сервилия мъжете и поведе групата.
Но Ливия Друза се закова на място като втрещена.
— Какво ти става? — зачуди се зълва й.
— Но ние не можем да седнем в таблиния заедно с мъжете!
— Разбира се, че можем! — сряза я нетърпеливо Сервилия Цепионида. — Не му е сега времето да се държат жените в неведение и Марк Ливий добре го знае. Ако печелим заедно, и ще губим заедно. За да бъде силен един мъж, и жена му трябва да е силна.
На Ливия Друза чак главата й се завъртя да осмисли всичко чуто и видяно през последните няколко минути. В един миг обаче си даде сметка каква невзрачна мишка е била тя цял живот. Ето, Друз беше очаквал жена му да го посрещне развълнувана и уплашена, но в следващия момент той вече разчиташе тя да се успокои и да погледне делово на нещата; Сервилия Цепионида се беше държала точно, както се очакваше от нея.
И така, Ливия Друза последва Сервилия Цепионида и мъжете в кабинета и с известни усилия прикри ужаса си, когато зълва й наля чаши с неразредено вино за четиримата и поднесе на останалите. Докато пиеше за пръв път в живота си толкова силно вино, през главата на Ливия Друза минаха цял куп несдържани мисли. Усети непреодолим гняв.
В края на десетия час на вратата у Друзови потропа Луций Антистий Регин, който водеше Квинт Сервилий Цепион. Цепион изглеждаше уморен, но по-скоро ядосан, отколкото потиснат.
— Извадих го от Лаутумиите — обясни Антистий. — Докато аз съм народен трибун, никой бивш римски консул няма да гние в тъмница! Това е обида в лицето на Ромул и Квирин, да не говорим за Юпитер. Как смеят!
— Смеят, защото целият народ ги окуражава, при това не само народът, но и онези безделници, на които им се ще на Форума да се заиграят и гладиаторски игри — рече Цепион и обърна на един дъх чашата си с вино. — Още — обърна се той към сина си, който скочи да му налее, щастлив, че баща му е жив и здрав.
— Няма място повече за мен в Рим — отсъди старият Цепион и черните му очи се спряха първо върху Друз, чак след това върху собствения му син. — Сега на младежите се пада задължението да бранят правото на моята фамилия да се радва и за в бъдеще на своите древни привилегии, както и на мястото си сред силните на деня. Ако ще да заплатите и с живота си, но не трябва да отстъпите нито на крачка пред хора като Марий, Сатурнин или Норбан. Те трябва да бъдат премахнати веднъж завинаги, ако се налага дори и с оръжие, разбирате ли ме?
Цепион Младши кимаше с глава в знак, че ще послуша заръката на баща си, но Друз само държеше чашата си в ръка и гледаше пред себе си с невиждащ поглед.
— Кълна ти се, татко, докато аз съм патерфамилиас, семейството ни никога няма да изгуби своята дигнитас — увери баща си младият Цепион. По всичко личеше, че гледа по-спокойно в бъдещето.
Но Ливия Друза го следеше с поглед и от секунда на секунда все повече се отвращаваше от него. Та той все повече заприличваше на противния си баща! „Защо го мразя толкова много? — питаше се тя. — Защо брат ми ме накара да се омъжа за него?“
Но изведнъж тя забрави собствените си злощастия, защото погледът й се беше спрял върху изражението, изписано по лицето на Друз. Той не възразяваше на нищо от казаното от тъста му, но сякаш вътре в себе си претегляше думите на друг кантар и се опитваше да отгатне скрития им смисъл. Но това, което направи най-силно впечатление на Ливия Друза, бе, че тъкмо в този момент тя си даваше сметка колко много брат й мрази тъста си! Да, променил се беше Друз! Докато Цепион Младши щеше да си остане същият, дори нещо повече — от ден на ден щеше да заприличва все повече и повече на самия себе си.