— Катон ли? Като Катон Цензор?
— Същият! Парвенюта! Този се пада внук на Катон Цензор.
— Но тогава баба му е била Лициния, а майка му — Емилия Павла. С подобни роднини човек няма от какво да се срамува — подхвърли Ливия Друза, в чиито очи продължаваха да играят пламъчета.
Сервилия Цепионида отново се изсмя.
— Този е по друга линия, мила моя. Никакъв син не е на Емилия Павла. Ако беше, щеше да бъде с доста годинки по-възрастен. Не, не! Този не е Катон Лициниан! Този е Катон Салониан. Прадядо му е бил роб.
Само за миг целият въображаем свят на Ливия Друза сякаш рухна, завъртя се във вихрен танц и се натроши на хиляди парченца.
— Не разбирам — призна си тя чистосърдечно.
— Какво, не си ли чувала историята? Баща му е син на Катон Цензор, само че от втория му брак.
— Катон Цензор се е женил за дъщеря на роб! — смая се Ливия Друза.
— За да бъдем съвсем точни: за дъщерята на един от своите роби. Салония. Мисля, че е крайно неблагоприлично тези хора да се ползват от същите привилегии, както и наследниците на първата жена на цензора — Лициния! Не са пропуснали да се намъкнат и в Сената. Разбира се — допълни Сервилия Цепионида, — Катоните Лициниани никога не благоволяват да разговарят с тях. Както и ние.
— Тогава защо Гней Домиций го търпи у дома си?
Сервилия се засмя и в този миг и тя доста заприлича на непоносимия си баща.
— Ами разбираш ли, те, Ахенобарбите не са кой знае какви патриции! Повече могат да се похвалят с парите си, отколкото със славни предшественици… Нищо, че обичат да разправят приказката, дето Кастор и Полукс били докоснали брадите им и те станали червени! Не мога да знам със сигурност как така Катон е влязъл в средата им. Но мога да предположа. И мисля, че баща ми е стигнал до правилния отговор.
— И какъв е правилният отговор според него? — попита Ливия Друза, която усещаше как стомахът й се преобръща.
— Ами защото и Катоните, тези от втория брак, са червенокоси. Самият Катон Цензор също е бил червенокос. Но и Лициния, и Емилия Павла са били доста тъмни, така че децата им имат до един кестеняви коси и кафяви очи. Докато робът Салоний е бил келтибериец, произхождал е от Сало в Близка Испания, та бил рус. Дъщеря му Салония също била много руса. Затова и в целия род на Катоните Салониани имат червени коси и сиви очи. — Сервилия вдигна рамене. — Домиций Ахенобарбите държат изключително на мита за червените им бради, които били получени като подарък от Кастор и Полукс. Затова винаги се женят за червенокоси жени. Но червенокоси жени не се срещат често. И ако не се намери никоя млада аристократка с червени коси, предполагам, че един Домиций Ахенобарб като нищо може да се ожени за някоя Салонианка. Пък и няма да му коства много вътрешна борба — те всички са толкова самомнителни, че твърдят как силната им патрицианска кръв поглъщала спокойно всякакви боклуци и нищо не й ставало.
— Значи приятелят на Гней Домиций трябва да има сестра?
— Да, наистина има — сложи заключителна точка върху теорията си Сервилия Цепионида и в този миг потръпна от студа. — Ще се прибирам вътре. Какъв ден беше днес! Хайде, идвай, вечерята трябва да е готова.
— Ти върви — рече й Ливия. — Аз първо ще трябва да нахраня дъщеря си.
При споменаването на бебето Сервилия отново се сети за своите мъки и за да не мисли повече за тях, хукна към триклиния. Ливия Друза се върна до парапета на лоджията и погледна през него. Гней Домиций и гостът му стояха още на балкона си. Гостът с прадядото роб. Може би заради падащия мрак косата му губеше цвета си, фигурата му се свиваше, раменете му не изглеждаха чак толкова широки; нещо повече, вратът му се оказваше направо смешен — дълъг и тънък, — такъв врат не можеше да се види у истински римлянин. Топлите й сълзи закапаха върху боядисания в жълто метален парапет. И това беше всичко.
„Както винаги била съм пълна глупачка — мислеше си Ливия Друза. — Цели четири години съм мечтала за някакъв мъж, който изведнъж се оказва скорошен потомък на роб — на най-обикновен роб, не такъв, излязъл от митовете. Представях си го цар, не друг, ами самия смел и благороден Одисей. Играех ролята на търпеливата Пенелопа, готова цял живот да го чака. А сега откривам, че не е нито патриций, нито дори от потекло на свободни римляни! В крайна сметка, кой е този Катон Цензор, ако не един прост селянин от Тускулум, който е имал късмет да се сприятели с патриция Валерий Флак? Пълно копие на Гай Марий. Този човек на терасата под мен е потомък на испански роб и на селянин от Тускулум. Каква глупачка съм! Каква идиотка!“
Когато майка й дойде в детската стая, малката Сервилия неспокойно се въртеше от едната на другата си страна, явно чакайки да я нахранят. Този паметен ден за нея се беше превърнал в кошмар, след като целият й режим се обърна наопаки. Сега, за да я утеши, Ливия остана да я кърми цели петнадесет минути.