Всяко родословно дърво представлява всъщност генеалогия на цялото племе, понякога дори на всички племена, които съставляват един народ. Те имат герои, за които пеят песни, но съвсем скоро истинските измерения на подвизите им се изгубват и личността на героя придобива съвсем друга тежест. Възпяваният може да е умрял само преди две поколения, но в паметта на съплеменниците си той вече се е превърнал в някой Персей или Херкулес, толкова се е загубила реалната представа за него. Германите имат също така мъглява представа за мястото на отделния човек: както в пространството, така и в обществото. Това, дали си племенен вожд, жрец, или нито едното, нито другото, е много по-важно от това, кой си всъщност като човек. Всеки отделен човек се слива със своето положение в обществото. Превръща се в него! Главатарят се отделя от своето семейство, което не се издига заедно с него. Когато умре, мястото му се заема от друг, избран от цялото племе, без да се търси никаква родствена връзка с покойния предшественик. Изобщо германите гледат на германите по много по-различен начин от нас, Гай Марий — заключи Сула, сетне се надигна от мястото си, за да си налее още вино.
— Но ти наистина си живял сред тях! — не можеше да скрие удивлението си Марий.
— Е, нямаше как, налагаше се!
Като отпи от виното в чашата си, Сула добави до ръба вода.
— Загубил съм навик да пия вино — учуди се той. — Както и да е, главата ми ще се оправи всеки момент. Успях да се промъкна сред кимврите по времето, когато те все още се опитваха да си пробият път през Пиренеите. Това беше, след като ти доведох пленника, значи най-вероятно миналия ноември.
— Как успя да се вмъкнеш при тях? — не знаеше какво да попита Марий.
— Ами те вече започваха да чувстват липса на достатъчно хора, логично след толкова много войни, водени за толкова кратко време; особено след Араузио… Понеже всички се движат заедно: мъже, жени и деца, всеки загинал воин обикновено оставя след себе си вдовица и сираци. Жените се превръщат в истинска тежест за племето си, поне докато момчетата им не пораснат достатъчно, за да заемат мястото на бащите си във войската. Затова е прието всяка вдовица да тръгне отрано да си търси нов съпруг и естествено погледите се отправят към по-младите или пък към по-нерешителните — онези, които още не са си взели невести. Ако вдовицата успее да се свърже с някой нов, който да поеме и грижата за децата й, тогава положението й в племето си остава същото както при първия й съпруг. Каруцата, която е донесла със себе си, й остава като зестра. Макар че не всички вдовици разполагат с цели каруци. Както и не всички си намират нови мъже. Ако имаш каруца, това обикновено помага. На всяка вдовица й се дава определено време да уреди наново живота си: три месеца, сиреч един сезон. Ако не успее да се събере с мъж, бива убивана заедно с децата си, а имуществото й се дава по жребий на някое от семействата, които си нямат собствена каруца. Всички, които започнат видимо да се състаряват, също са обречени на смърт, както и доста от малките момичета, за които родителите им не виждат бъдеще.
Марий направи гримаса на отвращение.
— А пък все си мислех, че ние сме жестоки!
Но Сула поклати глава.
— Какво значи да си жесток, Гай Марий? Германите и галите са като всички други народи. Те изграждат определен тип общество не за друго, а за да оцелеят като народ. Онези, които се превърнат в пречка за останалите, просто трябва да се откъснат от общината. А кое е по-добре: да изоставиш един безпомощен старец сам насред дивото или да му строшиш главата веднага и на място? Да си умираш от глад и студ в продължение на седмици, може би месеци, или да те убият кажи-речи безболезнено за секунда? Това поне е техният начин на разсъждение. Те не могат да си позволят друг.
— Да, предполагам — съгласи се, макар и неохотно Марий. — Аз лично никога не бих посегнал на нашите старци. Мисля, че си струва да ги храниш, само и само да слушаш съветите им.
— Но това е защото ние можем да си позволим да се грижим за старите си роднини, Гай Марий! Рим е много богат. Затова Рим може спокойно да поддържа поне част от онези, които вече са изгубили възможността си да допринасят за благополучието на обществото. Но ние не осъждаме родителите, които дадат нежеланите си деца за осиновяване, нали? — попита Сула.