— Разбира се, че не!
— Тогава къде е разликата? Когато германите най-после си намерят своята нова родина, те ще заприличат повече на галите. А галите, които са живеели под благотворното влияние на гърците и римляните, вече малко или много приличат на гърците и римляните. Установяването на някое определено място ще позволи на германите да променят правилата си на поведение; те ще натрупат достатъчно богатство, за да издържат старците, вдовиците и децата си. При това те никога не са живели в градове, всички са расли на село. Забелязал ли си, че жителите на градовете винаги следват други принципи от тези на селяните? За да се освободят от старите и болните, градовете разполагат с едно много силно оръжие — епидемиите. Освен това попадне ли в града всеки дошъл от селото, той се откъсва от семейството си, губи чувството за принадлежност към определено място. Колкото повече се разраства Рим, толкова повече и жителите му заприличват на германите.
Марий се почеса по главата.
— Съвсем загубих мисълта ти, Луций Корнелий. Ако си така любезен да се върнеш на въпроса! Какво стана с теб самия? Сигурно си си намерил някоя вдовица и си се прикрепил към някое племе като боец?
Сула кимна с глава.
— Точно така. И Серторий постъпи по същия начин, само че в друго племе, заради което и сме имали редки случаи да се срещаме и да обсъждаме чутото и видяното. И двамата си намерихме жени с каруци, които са останали без мъже. Разбира се, първо трябваше да си извоюваме място в племената, и то с качествата си на бойци. Но това вече го бяхме постигнали още миналата година, преди да дойдем да ти доведем Копил, а жените си избрахме още щом се върнахме.
— А те защо ви приеха изобщо? — не разбираше Марий. — В крайна сметка вие се правехте на гали, не на германи.
— Така е. Но знаем да се бием добре. Никой племенен вожд няма да отпъди бойци като Квинт Серторий и мен — самодоволно се усмихна Сула.
— Поне не ви се е налагало да убивате римляни! Макар че не се съмнявам, че и това бихте сторили, ако потрябва.
— Естествено — съгласи се Сула. — На наше място ти не би ли постъпил по същия начин?
— Разбира се. Когато човек обича многото, не може да жали малкото. Ние се бием за интересите на всички. Все някой трябва да бъде пожертван. Освен ако не му се предостави случай да спаси многото, спасявайки малкото — каза Марий, за да бъде с чиста съвест.
— Представих се за гал от народа на карнутите, който се е хванал да служи при кимврите — каза Сула, за да не отговаря на Марий. Колкото Марий намираше трудна за разбиране философията му, толкова и той се объркваше с неговата. — В самото начало на пролетта се събра голям съвет, на който присъстваха всички племенни вождове. Преди това кимврите бяха стигнали до самия западен край на Пиренеите с надеждата, че някъде планините ще бъдат по-ниски и по-лесни за изкачване. Съветът се проведе на брега на една река, която аквитаните наричат Атурис. Беше станало ясно, че всички племена на кантабрите, астурите, ветоните, западните лузитани и васконите са се събрали откъм южната страна на Пиренеите, решени на всяка цена да попречат на германите да се прехвърлят в Испания. И тъкмо на този съвет като гръм от ясно небе се появи Бойорикс.
— Спомням си какво разправяше Марк Кота за видяното при Араузио — рече Марий. — Той бил един от двамата най-влиятелни водачи на германите, заедно с тевтона Тевтобод.
— Много е млад — започна да го описва Сула, — около трийсетгодишен, не повече. На ръст е истински исполин, а фигурата му е като на някой Херкулес. Краката му са големи като шарани. Но най-интересното е, че единствен разсъждава като нас. И галите, и германите имат начин на мислене, напълно различен от нашия или от този, на който и да е друг народ покрай бреговете на Вътрешното море. Докато през последните девет месеца Бойорикс все повече доказва, че не иска да прилича на варварин. Първо, научил се е да чете и пише на латински, не на гръцки. Мисля, вече ти казах, че всички грамотни гали ползват повече латински, отколкото гръцки…
— Говори ми за Бойорикс, Луций Корнелий! — прекъсна го Марий. — За Бойорикс!
Сула отново се усмихна и се върна на въпроса за Бойорикс.
— Така да бъде. В продължение на поне четири години му се е слушала думата на общите съвети, но тази пролет най-после той успя да наложи волята си напълно и другите го обявиха тържествено за свой върховен вожд — мисля, че можем спокойно да го наречем цар, защото вече си е запазил правото да има последната дума върху всеки въпрос и не се страхува ни най-малко да се изправи сам срещу целия съвет.