— И ще ги води самият цар Бойорикс — прибра Марий глава между вдигнатите си рамене. — Цялата картина ми харесва все по-малко и по-малко.
— Третият клон е най-малкият и най-слабо агресивният — продължаваше с доклада си Сула. — Тигурините, маркоманите и херуските са общо около двеста хиляди души. Ще ги води Геторикс. Първоначално Бойорикс смяташе да ги прати право пред големите германски гори — Нерцинийската, Габрета и така нататък, — откъдето да излязат в Панония и сетне да се прехвърлят в Норикум. Но явно се е разколебал дали наистина може да им има доверие и си промени решението. Ще го придружат кимврите до устието на Ен. Оттам ще продължат надолу по течението на Данубий, ще стигнат Норикум и ще завият на юг. Ще влязат в Италийска Галия през Карнските Алпи, сиреч някъде при Тергеста, недалеч от Аквилея.
— И казваш, че трите клона трябва да минат всеки по своя път за не повече от шест месеца? Е, тевтоните явно ще имат достатъчно време, но кимврите ще трябва да изминат много по-голямо разстояние, да не говорим за останалите.
— Ето тук много бъркаш, Гай Марий — възрази му Сула. — От сборния им пункт при Моза, откъдето ще тръгнат и трите групи, разстоянието, което всяка от тях трябва да измине, е кажи-речи едно и също. Всички ще трябва да пресекат Алпите в една или друга точка. Само тевтоните ще трябва да минат през земи, където още не са стъпвали никога. За последните осемнайсет години германите са обиколили Алпите отвсякъде! Стигали са надолу по течението на Данубий от изворите му чак до Дакия; следвали са Рен от изворите му до Хелела; Родан — от изворите до Араузио. Вече са се научили какъв е животът в планините.
Марий чак подсвирна от смайване.
— Юпитер да ни е на помощ! Луций Корнелий, та този план е направо блестящ! Но дали са способни да го изпълнят? Имам предвид, че Бойорикс разчита и трите крила на огромната му армия да достигнат Италийска Галия преди октомври?
— Според мен и тевтоните, и кимврите ще стигнат навреме. Те си имат своите водачи, а и са водени от голяма цел. За другите обаче не съм сигурен. Както не е сигурен и самият Бойорикс.
Сула стана от кушетката и започна да крачи из стаята.
— Има още нещо, Гай Марий, което не трябва да забравяме и което е много сериозно. След осемнайсет години скитане германите са изморени. Те вече не мислят за друго, освен да се заселят някъде за постоянно. Много момчета са пораснали и са станали млади бойци, без да знаят що е това родина. Сред германите дори се говореше да се върнат обратно в Херсонес Кимврийски. Морето отдавна се е отдръпнало и солта в земята трябва да се е изпарила.
— Де да тръгнеха натам наистина! — изцъка с език Марий.
— Много е късно вече — отвърна Сула, който продължаваше да обикаля помещението. — Свикнали са да ядат хрупкав бял хляб, да си мажат масълце, да пият бира и да хапват кървавици. Харесва им топлината на южното слънце, близостта на големите сини планини. Видели са най-напред Панония, сетне Норикум, сетне Галия. Нашият свят е по-богат от техния, а те вече имат Бойорикс да ги води напред. Рекли са си веднъж завинаги, че каквото притежаваме ние, те трябва да ни го вземат.
— Но поне докато аз съм римски консул, тая няма да я бъде — зарече се Марий и се размърда на стола си. — Това ли е всичко?
— Всичко и в същото време нищо — рече Сула с известна тъга в гласа. — Бих могъл да ти разправям за тях цели дни и нощи. Но като за начало толкова ти е достатъчно.
— Ами жена ти, децата ти? Да не си ги оставил да чакат някой да ги удари и тях по главата, след като мъжът е изчезнал вдън земя?
— Не е ли странно? — запита се на глас Сула. — Не можах да го направя! Когато ми дойде време да тръгвам, просто открих, че не мога… Затова взех със себе си Хермана и момчетата и ги заведох при херуските в Германия. Сега тримата живеят на север от Хати, по поречието на Визургас. Племето на жена ми е част от народа на херуските, но те самите се наричат марси. Любопитно, нали? Ние си имаме нашите марси, германите — техните. Името и в двата се случая се произнася напълно еднакво. Да се чуди човек… Ние самите как, кога и откъде сме дошли по местата, където живеем? Нима е в природата на всички хора по света да се скитат по земята в търсене на нова родина? Ние, римляните, няма ли също да се уморим от родната Италия и да си потърсим дом другаде? Откакто заживях с германите, Гай Марий, много въпроси съм си задавал за живота и света.
Без да може да си каже защо, Марий усети, че тази кратка реч на приятеля му Сула го изпълва със сълзи, затова и му отвърна с необичайно нежен глас:
— Радвам се, че все пак не си я оставил да умре.