Той се опита да обгърне с поглед редиците насядали хора, облечени в бели тоги.
— Виждам сред вас, назначени отци, поне няколко души, които носят името Порций Катон. Дядо им също беше един нов човек. Но нима днес не смятаме неговите внуци, Порций Катоните, за едни от стълбовете на Сената, нима те не са достойните представители на една благородна фамилия, чийто предшественик за своето време е представлявал в сравнение с Корнелий Сципион кажи-речи същото, което днес Гай Марий представлява в сравнение с един Цецилий Метел?
Аквилий изпъна рамене и слезе от преторския подиум. По примера на Рутилий Руф и той се насочи сега към вратите, за да могат стълпилите се пред Сената да чуят какво има да каже.
— Само и единствено Гай Марий може да поеме върховното командване за войната срещу германите. Независимо от това, къде ще се води тази война! Ето защо не е достатъчно той да бъде облечен с проконсулски империум, ограничаващ се на територията на Трансалпийска Галия.
Сетне се обърна с лице към всички сенатори едновременно и гласът му прогърмя в залата:
— Ясно е, че няма как Гай Марий да се яви лично в тази сграда и да даде мнението си. Времето лети и няма място за отлагане. Гай Марий трябва да бъде избран за консул. Това е единственият начин да получи всичката власт, от която се нуждае. Той трябва да бъде предложен за предстоящите избори за консул — кандидат ин абсенция!
Сенаторите започваха лека-полека да надигат гласове на недоволство, но Маний Аквилий продължи да говори и думите му ги накараха да замлъкнат.
— Ще отрече ли някой, че именно чрез гласа на центуриатните комиции се защищава мнението на най-достойните римски граждани? Ето защо ви казвам: оставете на центуриатните комиции да решат вместо вас! Те ще изберат Гай Марий за консул ин абсенция или няма да го изберат изобщо и така ще го отхвърлят като алтернатива веднъж завинаги! Решението кой да застане начело на римската армия надвишава пълномощията на Сената. Това е задача, твърде непосилна и за плебейското събрание, дори за народното7. Чуйте ме какво ви казвам, назначени отци, решението кой да води римската армия във войната срещу германите трябва да бъде оставено на онази прослойка от римския народ, която по принцип има най-голямо значение в обществения живот, а именно първите две състоятелни класи, които, гласувайки в своите центурии, ще поемат изцяло отговорността за бъдещето на своя град.
„Ето този спокойно може да се нарече Одисей! — мислеше си Рутилий Руф. — Никога не би ми хрумнало. Пък дори да беше, сам никога не бих приел подобна идея. Важното сега обаче е, че Скавър и поддръжниците му са притиснати до стената. Не, нищо не би излязло, ако Аквилий или който и да бил друг представеше въпроса за империума на Гай Марий пред плебейското събрание или пред трибутните комиции; там всичко щеше да протече сред постоянна врява, надвикване, ако не дори и открит бой! За хора като Скавър самият факт, че някакво решение е прието от плебейското събрание, означава, че на него може да не се гледа сериозно — било е взето от измета на Рим! Но хората от първата и втората класа? О, те са съвсем различен тип римляни! Мъдър е, мъдър е този Маний Аквилий!“
И наистина Аквилий хем предлагаше нещо нечувано — един и същи човек да бъде избран за втори път на консулска длъжност, без дори да се яви лично, хем даваше да се разбере на Скавър и хората му, че смята да предложи въпроса на гласуване не другаде, а пред най-висшите обществени прослойки в Рим. Ако последните откажеха да изберат Гай Марий, тогава единственото, което трябваше да направят, бе да гласуват единодушно (сиреч първата и втората класа заедно) за двама други кандидати. Ако ли пък бяха съгласни с преизбирането на Гай Марий, просто щяха да гласуват за него и за още един, все едно кой. Рутилий Руф беше готов да се обзаложи, че при едно такова гласуване дори нямаше да се стигне до вота на третата класа. Щяха да се запушат устите на всички онези, които биха сметнали, че взетото решение е било прокарано от низшите слоеве.
Единственото, за което можеха да се хванат враговете на Марий, беше формулировката „ин абсенция“. Маний Аквилий трябваше все пак да се яви пред плебейското събрание, за да получи благословията му, защото беше ясно, че Сенатът никога няма да гласува подобен прецедент. Но пък поставете се на мястото на народните трибуни! Каква невероятна възможност да се изявят в подобаваща светлина! Нито един от тях нямаше и да помисли да налага вето — самото приемане на формулировката „ин абсенция“ беше косвено потвърждение за превъзходството на плебейското събрание над Сената, а пък то нямаше как да не последва примера на своите официални представители — трибуните — и да не гласува нужния закон, без да му мигне окото. Разбира се, Скавър, Метел Нумидик и останалите щяха да се позоват на лекс Вилия аналис, според която никой римлянин няма право да се кандидатира за второ последователно консулство, преди да са изтекли поне десет години от първия му мандат. Но Скавър, Метел Нумидик и останалите просто щяха да изгубят играта.