— Това трябва да се прекрати! — извика отчаяно Скавър. — Никой не може да бъде избран за консул ин абсенция, камо ли за втори път подред! Този човек вече стъпка в краката си повече управленски традиции, отколкото който и да било друг в цялата история на републиката! Вече започвам да вярвам, че целта му не е само да го обявят за Пръв сред римляните, но дори да се провъзгласи за римски цар!
— Съгласен — седна на стола си Метел Нумидик. — Но как да се отървем от него, питам те аз. Та той никога не се задържа достатъчно дълго в Рим, за да го убием!
— Луций Касий и Луций Марций — държеше се за главата Скавър. — Това не го разбирам! Та те и двамата са от стари фамилии на нобили, от най-старите аристократични родове сред плебеите! Няма ли кой в тези времена да спази поне малко благоприличие?
— За Луций Марций цял свят знае, че Марий е изплатил всичките му дългове — обясни Метел Нумидик. — Човекът се вижда за пръв път през живота си платежоспособен, как да не се отблагодари на покровителя си? Но с Луций Касий случаят е различен. Станал е крайно чувствителен спрямо общественото мнение, особено когато става дума за некомпетентни пълководци като баща му. Затова и няма как да не е на страната на Марий, след като целият народ е зад консула. Моето лично мнение е, че Касий се опитва да помогне с каквото може на Марий, така че когато един ден той ни избави от германите, и петното върху фамилията на Касиите да се изтрие.
— Хм! — беше всичко, което Скавър отвърна на тази любопитна теория.
По-нататък нямаше как да разговарят; сенаторите един след друг заеха местата си, а Гай Мемий, който напоследък не изгубваше измъчения си вид и това го правеше още по-красив, стана да говори.
— Уважаеми назначени отци — обърна се той към колегите си и показа в ръката си някакъв документ, — получих писмо от Гней Помпей Страбон в Сардиния. Било е адресирано до мен, а не до високоуважавания ни консул Гай Флавий, защото в качеството си на градски претор съм поел грижата за римските съдилища.
Мемий се спря за миг и изгледа сърдито хората, седящи на задните редове; те бързо схванаха значението на тази гримаса и се умълчаха, придавайки си вид, че са се превърнали целите в слух.
— За да напомня на онези господа в дъното на залата, които рядко благоволяват да уважат Сената със своето присъствие, Гней Помпей Страбон е квестор на управителя в Сардиния, който пък тази година — ако и това сте забравили — е Тит Аний Албуций. Дали назначените отци разбраха тези сложни обяснения?
Из цялата зала се разнесе ропот на недоволство, което Мемий изтълкува като знак на съгласие.
— Добре тогава! Тогава ще прочета писмото, което ми изпрати Гней Помпей. Слушаме ли всички?
Отново ропот.
— Прекрасно! — зарадва се Мемий и разгъна свитъка в ръката си, вдигна го пред себе си и започна да чете с ясен и отчетлив глас, който никой не би могъл да сбърка.
„Пиша ти, Гай Мемий, с молба да ми позволиш веднага щом се завърнем в Рим в края на годината, да дам под съд Тит Аний Албуций, пропретор — управител на провинция Сардиния. Както Сенатът вече е имал случай да научи, преди един месец Тит Аний докладва, че е успял да стъпче всички прояви на разбойничество в провинцията и затова дори поиска да получи право на овация8. Искането му за овация беше отхвърлено, при това напълно оправдано. Макар и да са били унищожени няколко престъпнически гнезда, като цяло провинцията в никакъв случай не се е освободила от разбойническата напаст. Но причината, заради която искам да дам управителя под съд, се състои в крайно неримския начин, по който той прие съобщението за сенатския отказ. Той не само нарече членовете на Сената банда от нищо неразбиращи ируматори, но и си позволи — при това с цената на огромни парични разходи — да си устрои сам пародия на триумфално шествие из улиците на Карал! Аз лично считам подобни действия за заплаха срещу римския Сенат и народ, а триумфа на пропретора — за форма на държавна измяна. В действителност до такава степен съм потресен от видяното, че държа на всяка цена да ми се даде на мен да бъда обвинител по делото. Бъди така добър да ми отговориш възможно най-скоро на молбата.“
Мемий прибра писмото. В залата беше настъпила гробна тишина.
— Бих искал да чуя мнението на уважаемия Принцепс Сенатус, Марк Емилий Скавър — рече преторът и седна на стола си.
8
Овация — малък триумф, тържествено влизане в Рим на пълководеца победител, яхнал кон, а може и пеш, с миртов венец на главата. — Б.пр.