Марк Емилий Скавър се беше облегнал на постамента на статуята на Сципион Африкански, докато Метел Нумидик и двама роби се опитваха да спрат кръвта му, лееща се на потоци от раната в слепоочието му. Крас Оратор и приятелят му (също и първи братовчед) Квинт Муций Сцевола също се въртяха около Скавър и по лицата им можеше да се прочете, че случилото се ги е разтърсило из основи. Двамата младежи, Друз и Цепион Младши, не по-малко шокирани от останалите стояха в подножието на стълбата към Сената в компанията на чичото на Друз Публий Рутилий Руф и Марк Аврелий Кота. Вторият консул Луций Аврелий Орест лежеше в преддверието на Курията, където за него се грижеше един от преторите. Консулът вече не беше в първа младост и сърцето му трудно поемаше подобни сцени.
Изведнъж Цепион Младши облегна глава върху гърдите на пребледнелия и сякаш замаян Марк Ливий Друз, който обви раменете му с ръка. И Рутилий Руф, и Кота се завтекоха към младежите.
— С нещо да помогнем? — предложи услугите си Кота.
Друз поклати глава — трудно му беше да отвори уста, а Цепион като че ли нищо не чуваше около себе си.
— Някой сети ли се да прати ликтори да пазят къщата на Квинт Сервилий от тълпата? — попита Рутилий Руф.
— Да, аз — успокои го Друз.
— А жената на момчето? — посочи с глава към Цепион Кота.
— Погрижих се заедно с детето да бъдат отведени у нас — увери го и него Друз, след което вдигна свободната си ръка и се ощипа по бузата, сякаш се чудеше дали не сънува.
Цепион Младши надигна глава и изгледа тримата около себе си, сякаш нищо не разбираше.
— И всичко това беше само заради златото — рече той. — Всичко, за което ги беше грижа, беше златото! Дори и не помислиха за Араузио. Никой нищо не му каза за Араузио. Обвиняваха го само за златото!
— Това е то, човешката природа — опита се да го успокои Рутилий Руф. — Грижа ни е повече за златото, отколкото за човешкия живот.
Друз хвърли един бърз поглед на чичо си, но дори и Рутилий Руф да иронизираше, Цепион не можа да разбере какво има предвид.
— За всичко е виновен Гай Марий — изтърси Цепион.
Рутилий Руф го хвана под ръка.
— Хайде, млади Квинт Сервилий, Марк Аврелий и аз ще те отведем у дома на младия Марк Ливий.
Докато слизаха по стълбата, Луций Антистий Регин се отдели от групичката на Луций Кота, Дидий и Бебий. Запъти се право към Норбан, който отстъпи крачка назад и зае отбранителна позиция.
— О хайде, не се притеснявай! — изсмя му се Антистий. — Няма да си цапам ръцете с такива като теб! — За всеки случай се изпъчи, така че да се види отдалеч, че в жилите му тече и келтска кръв. — Ще отида до Лаутумиите, за да освободя Квинт Сервилий. Досега в цялата история на републиката не се е случвало осъден на изгнание да чака изпълнението на присъдата си в затвора. Няма да позволя подобно нещо и с Квинт Сервилий! Ако искаш, опитай се да ме спреш, но вече съм пратил да ми донесат меча от къщи и ако наистина посмееш да ми се изпречиш, Гай Норбан, кълна се в Юпитер, че ще те убия!
Норбан се засмя.
— О, ама вземи си го! Вземи го Квинт Сервилий у дома си, пък му избърши сълзите… да не говорим за гъза му! Все пак на твое място не бих се въртял около неговата къща!
— И гледай добре да го оскубеш за услугата си! — подвикна Сатурнин на отдалечаващата се фигура на Антистий. — Нали знаеш, може да ти плати в злато!
Антистий се обърна и сви пръстите на дясната си ръка в недвусмислен жест.
— О, да не си го и помисляш! — изсмя му се Главция. — Да не мислиш, че ти като си царица, и ние сме като теб!11
Но на Гай Норбан тези подвиквания не му се струваха особено интересни.
— Хайде — рече той на Главция и Сатурнин, — да вървим у дома да вечеряме.
Макар и да му беше доста зле, Скавър по-скоро би умрял, отколкото да повърне на публично място, така че реши да съсредоточи вниманието си върху тримата смеещи се мъже, които напускаха Форума.
— Това не са хора, а вълци — обърна се той към Метел Нумидик. — Погледни ги само! Инструменти в ръцете на Марий!