Ще започна да ти разправям за нашите скъпи и високо тачени ценозори Прасчо и послушният му братовчед Козльо12. От известно време Прасчо беше говорил наляво и надясно — естествено само не и в твое присъствие, — че след като вече е избран за цензор, смята да «даде очистително на Сената», мисля, че така се изразяваше.
Във всеки случай вече едно е ясно: двамата няма да играят ролята на симпатични, застаряващи старчоци, както имаха навик да се държат повечето цензори в последно време. Държавните контракти, изглежда, ще се сключват по всички правила и от тях ще се ползват само онези, които хем дават пари, хем имат заслуги пред народа. Това не им попречи от самото начало да се скарат с хазната, настоявайки тя да заплати за ремонта и украсата на някои храмове, твърде бедни, за да се поддържат сами, да не говорим за мраморните клозети в жилищата на тримата главни фламини, собственост на държавата, както и в дома на рекс сакрорум и върховния понтифекс. Лично аз предпочитам да си върша работата, седнал върху обикновени дъски — мраморът е твърд и студен! Страстите се разгоряха особено когато Прасчо спомена за клозетите в Домус публикус — хазната не пропусна да възрази, че настоящият ни върховен понтифекс е тъй и тъй пребогат, така че защо не си плати сам за мрамора в клозета.
Нататък цензорите ни се заеха с по-обикновените държавни контракти и според мен се справиха твърде задоволително. Желаещи имаше много, наддаванията се проведоха бързо, а и се съмнявам, че е имало време за тъмни сделки.
Разбира се, двамата герои привършиха толкова светкавично с деловата страна от задълженията си не за друго, а за да използват останалото време от мандата си в преглеждане на сенаторските и конническите списъци. Само два дни, след като и последният договор беше сключен — кълна се, че те за един месец наистина успяха да свършат работа, която би отнела на други цели осемнадесет, — Прасчо свика трибутните комициите на концио, на което да бъдат изчетени поименно всички действителни членове на Сената, заедно с кратки бележки относно имущественото им състояние и моралните им устои. По всяка вероятност Сатурнин и Главция са били предупредени овреме, че имената им ще липсват от списъка, защото когато народното събрание започна да заседава на Форума, сред тълпата се оказаха и много наемни гладиатори и други яки момчета, които допреди никой не бе подозирал, че имат вкус към политиката.
Веднага щом Прасчо обяви, че с Козльо премахват Луций Апулей Сатурнин и Гай Сервилий Главция от сенаторските списъци, Форумът се превърна в бойно поле. Гладиаторите взеха на щурм рострата и пред очите на цял Рим смъкнаха Прасчо от трибуната, зашивайки му всеки по реда си един-два шамара с тежките си лапи. Явно, че приложената в случая техника е някакво нововъведение, с което авторът е искал да се увери, че жертвата няма да бъде умъртвена по погрешка. Затова и никъде не се виждаха тояги или каквито и да е тежки предмети. Сред тълпата подобен прийом беше наречен «ограничено насилие». Работата беше добре организирана, защото гладиаторите действаха мълниеносно: Прасчо беше прехвърлян от човек на човек и вече беше стигнал началото на Кливус Аргентариус, когато най-сетне Скавър, Ахенобарб и някои други добри люде успяха да го откопчат от смъртоносната прегръдка на биячите и да го изведат на безопасност в азилума пред храма на Юпитер Оптимус Максимус. Главата му беше станала точно два пъти по-голяма и очите му не се виждаха от подутини, устните му бяха спукани на няколко места, от носа му течеше кръв като от фонтан, ушите му бяха изгубили формата си, а веждите му бяха изчезнали под жестоки аркади. За няколко минути Прасчо беше придобил вид на древен гръцки боксьор, който се връща от олимпийските игри.
Между другото, как ти харесва названието, което сами си лепнаха привържениците на крайно консервативните възгледи? Бони, добрите люде. Скавър твърди, че го е измислил едва след като Сатурнин започна публично да нарича противниците си «майстори на политиката». Явно е забравил — а не би трябвало, — че тъкмо с това име — бони — навремето и Гай Гракх, и Луций Опимий наричаха хората от своите фракции. Но да се върна на разказа си!
След като се увери, че братовчедът Нумидик е в безопасност, братовчедът Капрарий възстанови реда в комициите. Зазвучаха фанфари и насред настъпилото мълчание той обяви, че не е съгласен с искането на колегата си и затова Сатурнин и Главция щели да останат в списъка на сенаторите. Вярно, че Прасчо изгуби тази първа битка, но методите на политическа борба, които прилага Сатурнин, са ми крайно неприятни. Той самият твърди, че е против насилието, но бил благодарен за подкрепата, която толкова спонтанно му оказал народът.
12
Игра на думи: от Капрарий, името на втория цензор, и «капра» — на латински коза. — Б.пр.