— Невероятно! — възкликна Цезар.
— Всички те са или занаятчии, или вършат някаква канцеларска работа — продължаваше тя, опитвайки се да се държи възможно най-естествено. — Един от евреите — мисля, че се казваше Шимон, е феноменален краснописец. Пише наистина изящно, Гай Юлий! Само че работи само на гръцки. Никой от наемателите ни евреи не знае добре латински. Когато някой автор или издател иска да продаде някоя книга на по-висока от приетата цена, той отива при хора като Шимон. Той има четирима сина, които също учат за краснописци. Ходят на училище при учителя от горния етаж, но също така и на някакво тяхно си религиозно училище, защото Шимон искал да се научат да говорят и пишат еднакво добре на латински, гръцки, арамейски13 и… мисля, че го нарече последното иврит, може и да бъркам. Тогава можели да бъдат сигурни, че винаги ще има работа за тях в Рим.
— Всичките ли евреи са краснописци?
— О, не, само Шимон. Има един друг, златар — работи за един от дюкяните на Портикус Маргаритария. Останалите са: скулптор, майстор на бюстове, шивач, оръжейник, предач, каменоделец, а последният продава мазила и лекове.
— Надявам се да не използват всички инсулата ни за работно място? — изведнъж се разтревожи Цезар.
— Бъди спокоен, Гай Юлий, само краснописецът и златарят. Оръжейникът си има работилница на горния край на Алта Семита, скулпторът наема отделно ателие някъде във Велабрум, а зидарят държи цял склад при пристанището, точно до мраморния пристан. — Колкото и да не й се искаше, Аврелия отново се оживи. — Постоянно пеят. Предполагам, някакви религиозни химни. Във всеки случай песните им звучат доста странно! Някак ориенталски, без изразена мелодия. Пак е за предпочитане пред това по цял ден да слушам бебешки рев.
Цезар протегна ръка, за да отмести кичура коса, паднал пред лицето й. Мислеше си, че все пак жена му е само едно осемнадесетгодишно момиче.
— Предполагам, че на евреите им харесва да живеят тук?
— Всъщност сред наемателите няма човек, на когото да не му харесва — заключи Аврелия.
Същата нощ, след като Цезар заспа, тя си позволи малко да поплаче. Не беше предполагала, че мъжът й ще иска от нея да се държи със съседите си от Субура по същия начин, както би се държала с дамите от Палатина; толкова ли не можеше той да разбере, че в тези пренаселени квартали една домакиня не може да се радва на същите развлечения, които я чакат на Палатина? Не, разбира се, че не би могъл. Неговото време минаваше в гонене на обществена кариера, дните му минаваха в съдилищата, в срещи с важни сенатори като Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, в работа в монетния двор, в хазната, под всевъзможни аркади и колонади, където един бъдещ сенатор трябваше навреме да се научи на изкуството да дърпа конците. В цял Рим нямаше да се намери толкова мил и добронамерен съпруг като Гай Юлий Цезар, и все пак той продължаваше да гледа на жена си като на нещо по-особено.
Истината бе, че Аврелия още в самото начало се беше зарекла да се грижи за инсулата си напълно самостоятелно, заради което искаше да си спести дори услугите на търговските агенти. Беше се захванала сама да обикаля етаж по етаж, за да се запознае с всеки отделен наемател, да поговори с него, да научи що за човек е. Всички й се бяха харесали и тя не виждаше особена причина да не изпълнява сама служебните си задължения като хазяйка. Но ето, че беше говорила с мъжа си и още веднъж трябваше да се сблъска с неговото нежелание да проумее, че и жена му е човек като другите и няма защо той да гледа на нея като на нещо изключително само защото се е омъжила за един Юлий; явно, че Цезар възнамеряваше да й попречи във всичко, което не би отивало на семейната чест. Вярно, и самата Аврелия произхождаше от среди, близки до тези на съпруга й, и твърде добре разбираше защо гледа той така на нещата; но как тогава смяташе мъжът й, че тя ще си прекарва времето? Освен това на Аврелия й ставаше тежко само да си помисли, че вече на два пъти е излъгала любимия си съпруг. Най-добре беше да се опита да заспи.
13
По времето на Гай Марин евреите са говорели предимно на арамейски; ивритът се е наложил по-късно. — Б.пр.