Ако човек умее да говори
точно и стегне
във сбита форма изпитаното,
той ще избягва укорите
на людете. Защото
пагубното пресищане
притъпява острието на очакването.
Не дразни нищо друго повече
и не засяга хората в душата им
от туй, да слушат за славата на другите.
Но по-добра е завистта, не съжалението.
Не се отричай ти от добродетелта.
Води народа си с кормило справедливо
и думите си изковавай смело
на истината върху наковалнята.
Дори и малката искра от тебе
те прославя. Велител на мнозина си
и верни са свидетели за тебе те.
Ти запази си качествата,
ако желаеш да се носят думи
добри за теб — не се отказвай
от щедростта си ни най-малко.
Държавата водѝ като кормчията
надутото от вятъра платно.
Не се оставяй, драги ми приятелю,
Да бъдеш лъган със похвали ловки.
Че след смъртта ще стане ясно
дали със право мъдреците и певците
са хвалили живота на покойните.
Не ще изчезне доблестта на Крез11,
а лошата мълва държи и днес Фаларис —
безмилостният ум гореше хора в меден бик.
И него го не споменават даже
под покривите хорски лирите
в компанията на младежи.
Най-първото добро е за човека
да придобие някаква награда,
а второто — за него да се чуят
слова на почит и уважение.
Ако ли някой придобие и двете —
тогава той е увенчан напълно.
вернуться
11