Тъкмо беше се показала на входната врата, когато точно пред къщата спря тъмносин автомобил модел „Таурус“. Вратите на седана се отвориха и оттам се показаха мъж и жена в делови костюми. Веднага им личеше, че са правителствени агенти и тя усети кръвта й да нахлува в главата.
Не сега! Тя имаше къща и куче. Имаше две малки момичета и мъж, в когото се беше влюбила! Нуждаеше се от още малко свобода.
Прииска й се да побегне вътре и да се заключи, но вместо това притисна още по-силно Бътън към себе си и полека запристъпва към края на терасата.
И двамата я изгледаха изучаващо, докато се приближаваха откъм алеята за паркиране.
— Аз съм агент Делука от ФБР — представи се жената. — Това е агент Уилямс от Тайните служби.
И двамата насочиха поглед към корема й и тя мислено благодари на Мат, че я беше накарал отново да си сложи подплънката.
Постара се силно гримираното й лице да не излъчва нищо.
— Да?
— Вие сте госпожа Кейс — вместо въпрос, Уилямс се обърна с констатация към нея, но тя можеше да се закълне, че видя през очите му за миг да пробягва сянка на съмнение.
— Госпожа Кейс? Първата дама ли имате предвид? — И тя се постара да наподоби вида на Луси, когато искаше да покаже на някого, че е малоумен. — Да, да, аз съм.
— Може ли да ни покажете някакъв личен документ, госпожо? — попита я жената.
— Като например шофьорска книжка ли?
Сърцето й биеше така силно, че се боеше дали не го чуват.
— И това ще свърши работа.
— Нямам никакви документи. Преди два дни ми откраднаха чантата в обществената пералня. — Тя преглътна. — Затова ли сте дошли? Да не сте ми намерили чантата?
Тя видя, че се колебаят. Бяха си помислили, че са я намерили, но все пак не бяха много сигурни. В сърцето й се зароди искрица надежда. Ако наистина я бяха открили, щяха да изпратят цял батальон агенти, а не само тези двамата.
— Бихме искали да поговорим насаме с вас, госпожо. Може ли да влезем вътре?
— Предпочитам да говоря тук.
Мат се появи на бегом, вдигащ шум като за цяла кавалерия. Фланелката му беше залепнала за гърдите, а единият му чорап се беше свлякъл по глезена.
— Какво става тука?
— Аз… помислих, че са ми намерили чантата — успя да промълви тя.
Мат веднага улови намека и моментално се зае той да води разговора.
— Намерихте ли й чантата?
Никой от агентите не му отговори. Вместо това жената пожела да види неговата шофьорска книжка.
В момента, когато й я подаде, се появи на бегом и Луси, изпулила от притеснение очи. Беше стиснала баскетболната топка като че беше спасителен пояс. Беше разпознала в новодошлите хората на властта и Нийли изведнъж разбра защо е така притеснена — момичето си беше помислило, че са дошли за тях двете с Бътън.
— Спокойно, Луси. Дошли са да говорят с мен.
— Защо?
— Имате ли някакви лични документи, госпожо? — пак я попита агент Уилямс.
— Всичките ми документи бяха в чантата.
— Тя е моя съпруга — намеси се Мат. — Нел Джорик. Това не е ли достатъчно?
Жената го изгледа строго.
— Господин Джорик, със сигурност знаем, че не сте женен.
— Не бях допреди месец. Нел и аз се оженихме в Мексико. И как така знаете за мен?
— Чии са тези деца, господине?
— На бившата ми съпруга. Тя почина преди шест седмици.
Луси се примъкна по-близо до Нийли.
Беше ред на Уилямс да проговори.
— Госпожо, може ли да влезем вътре, за да поговорим насаме?
Тя поклати глава.
— Не, много е разхвърляно.
Виждаше се, че са решени да не отстъпват, и Нийли мислено благодари за съществуването на четвъртата поправка65. Реши да поеме инициативата в свои ръце.
— Лус, това са агент Делука и агент Уилямс. Търсят Корнелия Кейс.
— И мислят, че си ти?
— Предполагам.
Цялото напрежение изведнъж като че се изля от тялото на Луси.
— Нел не е госпожа Кейс! Помислили сте, че е тя, защото участва в конкурса за двойници, нали? Това беше моя идея, аз исках да спечелим телевизора, за да гледа сестра ми „Телетъбис“, обаче спечелихме само дрелка… — Тя се извърна към Нийли. — Не исках да ти създавам проблеми.
65
Четвъртата поправка към Конституцията на САЩ в частта, която ни интересува, гласи: Правото на хората да не бъдат обезпокоявани по отношение на тяхната самоличност, дом, документи… с безпричинни обиски и арести няма да бъде нарушавано, освен в случай, че е подкрепено от съдебните органи. — Б.пр.