— Извади го от устата й, татко.
Личфийлд погледна бебето строго.
— Изплюй го, Биатрис.
— Нъ!
За щастие с отварянето на устата изхвръкна и парчето руло. С движение, елегантно като при игра на голф, Личфийлд извади снежнобяла носна кърпа от джоба на панталоните си, пое с нея сдъвканата храна и я пусна в кошчето, сложено върху библиотечния шкаф на Нийли, далеч от ръцете на пъргавото бебе.
— Холингс може и да не е най-добрият сенатор, който сме имали, но винаги е бил лоялен на партията и в момента е много разстроен.
Двамата с баща й не бяха престанали да спорят върху решението й да се кандидатира за Сената, откакто то окончателно се беше оформило в съзнанието й миналия месец. Сега тя се облегна назад и погали с крак Скуид, излегнал се под бюрото й.
— Тогава намери някакъв друг начин да го възнаградиш, защото смятам да се кандидатирам за мястото му на първичните избори.
— Без моята подкрепа няма да посмееш!
— Татко — рече му тя възможно най-меко, — не ми е необходима твоята подкрепа.
Вратата на кабинета се отвори с трясък и вътре се втурна Луси като една тийнейджърска кавалерия, устремена в действие, за да спаси Нийли от баща й.
— Върнах се.
— Виждам — кимна Нийли и се усмихна на своята толкова яростна защитничка и почти дъщеря.
Тя не се отличаваше много от останалите четиринадесетгодишни ученици от частното училище, което двете бяха избрали заради отличното академично образование, което даваше и демократичната атмосфера. Луси сега беше пременена с панталон с шнурове, миниатюрно тъмнокафяво пуловерче, грозновати обувки на дебели подметки и прекалено много обеци. Но свежата й млада красота блестеше над всичко.
Беше отрязала лъскавата си кестенява коса във фънки прическа, две шноли с овални форми придържаха бретона й. Акнето, което тормозеше толкова много тийнейджъри, беше подминало Луси и хубавата й гладка кожа на лицето вече не се измъчваше под пластове силен грим. Нито ноктите й бяха изгризани, изобщо от Луси се излъчваше една нова увереност в себе си. Сърцето на Нийли подскочи от гордост.
Луси нарочно не обърна никакво внимание на Джеймс Личфийлд и се насочи направо към бюрото й.
— Така… искаш ли да чуеш най-новия ми компактдиск?
Нийли вече беше слушала най-новия компактдиск на Луси и не се остави да бъде излъгана от маневрата й.
— По-късно, скъпа. Татко и аз тъкмо обсъждахме бъдещето ми в политиката. — И след това добави само за да налее масло в огъня: — Той продължава да оспорва решението ми да се кандидатирам за мястото на Холингс.
— Корнелия, Лусил е твърде малка, за да разбира за какво става дума. И едва ли ще я интересува.
— Много ме интересува — възрази му моментално Луси. — Дори смятам да работя за кампанията.
Той изсумтя снизходително:
— Ти не знаеш нищо за кампаниите.
— Зная, че някои от по-големите ученици в нашето училище вече са навършили осемнайсет години, което означава, че имат право да гласуват. И родителите на всички деца на моя възраст също ще гласуват. Аз и мама вече разработваме брошура за тийнейджъри така, че да разберат какво всъщност прави техният сенатор.
Нийли все още не можеше да свикне, че Луси се обръщаше към нея вече с мамо вместо с Нел. Беше започнала да й вика така преди две седмици и нито предварително беше разговаряла с нея за това, нито беше й поискала разрешение да го стори, просто я беше нарекла така. Бътън продължаваше да я нарича само ма — обикновено изкрещяваше сричката с цяло гърло — от онзи ден преди три месеца, когато всички бяха напуснали къщата в Айова.
Не всички, напомни си тя. Един член на тяхното по волята на съдбата оформило се лъже-семейство беше останал надалеч от тях.
Нийли обаче се беше научила да не мисли за Мат, когато не е сама, затова сега насочи вниманието си към Луси и към баща си.
— … и аз попитах Лардбът70…
— Луси… — В гласа на Нийли звучеше предупреждение.
— Попитах госпожа Фигън дали мама би могла да дойде и да говори на училищното събрание, не във връзка с кампанията си — би било толкова прозрачно, дори един малоумник би се досетил каква е целта й — а да ни разкаже за приноса на първите дами. Мама знае такива интересни неща, като как Абигейл Адамс71 се е борила за правата на жените, как Нели Тафт72 наредила да засадят розови храсти във Вашингтон, как Едит Уилсън управлявала държавата, докато Удроу Уилсън бил болен.
71
Съпруга на Джон Адамс (1735–1826), втори президент, и Джон Куинси Адамс (1767–1848), шести президент на САЩ. — Б.пр.