Навън ухаеше просто на чист въздух, примесен и с миризма на бекон. Веднъж вече беше прекарвала на подобно място заедно със Санди и Трент и знаеше, че би трябвало да има нещо като стая за почивка с душ за хора, които не желаеха да ползват банята в караваните си. Наложи се няколко пъти да пуска детето да стъпи на тревата, за да си починат ръцете й. Най-накрая видя дървена къщичка, боядисана в зелено. Надяваше се, че вътре не е много мръсно. Отново взе бебето на ръце.
— По-добре почвай да ходиш. Сериозно ти говоря. Много си тежка и не мога да те нося. И не ми бъркай в очите, чуваш ли?
Бебетата винаги вършеха такива гадости. Събуждаха те, когато най-много ти се спи, бъркаха ги в очите, драскаха те с нокти. Не го вършеха нарочно. Просто такива си бяха.
Оказа се, че няма никой в стаята за почивка и изобщо не беше мръсно. Луси имаше усещането, че ръцете й ще паднат като отсечени от умора и едва се дотътри до единия от двата душа, отделени един от друг с прегради — сега вече имаше чувството, че ще изпусне сестра си. Остави бебето на циментовия под, а дрехите хвърли на дървената пейка.
Едва тогава се сети, че е забравила да вземе шампоан и сапун. Извърна глава към душ-отделението и видя, че някой си е забравил сапуна, беше зелен обаче, а тя не обичаше зелените сапуни заради миризмата им. Налагаше се да го използва — нямаше друг избор, както не беше имала избор за нищо в живота си.
Коремът отново я заболя. Напоследък все по-често я болеше, най-вече, когато се чувстваше изплашена.
Докато Луси го разсъбличаше, бебето непрестанно бърбореше нечленоразделно — заради тези тихи, радостни звуци си струваше ставането рано. Докато бебето се оглеждаше с любопитство наоколо, Луси съблече и своите дрехи, пусна водата и я регулира така, че да не бъде много гореща. Влезе под душа, коленичи и протегна ръце, но сестричката й се беше изплашила от течащата вода и не искаше да дойде при нея.
— Ела при мен.
— Нъ!
Бебето нацупи устни и заотстъпва назад.
Луси опита да запази спокойствие — сестра й си беше едно малко бебе, което не знаеше, че водата няма да му навреди. Нямаше как обаче да е спокойна, като я болеше стомахът и след всичко станало.
— Ела тук веднага!
Присви страшно устни, но бебето не помръдна.
— Сериозно ти казвам! Ела тука!
О, боже! Личицето на бебето се сгърчи и очичките му се напълниха със сълзи. Не издаде никакъв звук, просто започна да се тресе от плач, а устните му да треперят, и Луси не издържа. Пристъпи извън душ отделението и както беше гола и трепереше вече от студ, приклекна, за да го прегърне.
— Не исках да ти викам. Съжалявам, Бътън43! Толкова съжалявам…
Бътън захлупи личице в рамото й, както винаги правеше, и се притисна към Луси, защото тя беше единственият близък човек, който й беше останал на света.
Тогава Луси също се разплака. Стоеше с Бътън, увиснала на врата й, усещайки как сърцето й бие лудо и как я полазват тръпки по цялото тяло. После цялата се разтресе от плач, защото нямаше ни най-малка представа как щеше да се грижи за Бътън занапред, не знаеше и какво ще направи Джорик, като разбереше истината за баба й.
Каза си, че сигурно нямаше да бъде толкова изплашена, ако беше сама. Беше на четиринайсет, беше и умна, най-умното дете в класа, макар да беше направила всичко възможно ония загубеняци, с които ходеше на училище, да не го разберат. Някои от учителите го бяха разбрали и я бяха привиквали след часовете, за да й кажат, че трябва сериозно да се заеме с уроците и всякакви такива гадости. Но с майка като Санди, както винаги без пари, и при всичките тези премествания от една мръсна къща в друга мръсна къща, Луси беше започнала да се чувства като човек без късмет. Нямаше нужда някой да знае, че има ум в главата.
Още повече, след като при целия й ум не беше могла да измисли как да се погрижи за Бътън в тази ситуация. Веднага щом Санди умря, тя беше изтеглила в брой последната заплата на майка си и с нея беше платила наема, телефона и всичко останало. После се беше наела да гледа детето на една съседка, когато тя беше на работа. Всичко беше наред, докато не я откри онзи адвокат.
Ако беше сама, щеше да отпраши към Ню Йорк или някое място като Холивуд, да си намери работа и да спечели много пари. Но нямаше как едновременно да се грижи и за Бътън.
Сега й оставаше да направи само едно — да се държи твърдо. Това беше и едно сред малкото свестни неща, на които я беше научила Санди. Когато някой те удари в лицето, ти му се изплюй в очите. Ако сама не се погрижиш за себе си, никой друг няма да го направи.