Трябваше да се снабди с пари и Тери Акерман беше единственият човек, от когото можеше да ги поиска, без да се страхува, че ще я издаде. Отиде до близкия телефон и му се обади.
Специален агент на ФБР Антония Тони Делука изкара колата си от паркинга на стоянката за тежкотоварни камиони край Конелсбърг, Пенсилвания, където Джими Бригс беше откраднал чевито модел „Корсика“. Тя и партньорът й бяха разпитали работещите на стоянката и шофьорите, но никой нищо не беше видял. След няколко часа щяха да се върнат пак тук и да разговарят и с работещите от следващата смяна.
Тя погледна от седалката на правителствения таурус към новия си партньор и се запита как се беше случила в двойка с човек на име Джейсън. Специален агент от Тайните служби Джейсън Уилямс. Никой на възраст над трийсет години не се наричаше Джейсън. И може би точно това я беше подразнило най-много, защото Джейсън имаше още четири години, докато навърши трийсет, а тя ги беше прехвърлила преди повече от петнайсет години.
Когато Тони постъпваше на работа в Бюрото в края на седемдесетте години, в него работеха едва двеста жени агенти. След повече от двайсет години тя беше успяла да оцелее във всички битки между половете, изявявайки се като много по-твърда и много по-умна от всички, с които някога беше започнала. Беше смятала за свой дълг да расте в званията, докато най-накрая не беше си дала сметка, че най обича да работи като разследващ агент. Преди три години се беше върнала към тази дейност и сега нямаше по-щастлив човек от нея.
Миналата вечер получи заповед да се яви в представителството на Бюрото в Харисбърг — твърде малко, за да има собствена разследваща служба, и на оперативката сутринта тя и останалите явили се агенти научиха за изчезването на Корнелия Кейс. Колкото се беше почувствала загрижена какво се беше случило с първата дама на нацията, толкова се беше почувствала и развълнувана, че беше включена в елитния отряд агенти, сформиран, за да я открие. За неин лош късмет обаче й бяха дали нов партньор — и то такъв, който дори не беше от Бюрото. Макар да беше работила съвместно с агенти от Тайните служби, всички бяха калени ветерани, а не двайсет и шест годишни новаци с име Джейсън.
Той имаше онзи избръснат до синьо външен вид като всички белокожи агенти от Тайните служби. Беше с късо подстригана светлокестенява коса, симетрично разположени черти на лицето и нещо като малка пъпчица на брадичката. Как можаха да й дадат за партньор човек, който все още имаше пъпки?
Как можаха да й дадат партньор, който нямаше нужда да воюва с килограмите или да се притеснява за бръчки. Партньор без нито един бял косъм. Нямаше нужда да се поглежда в огледалото за обратно виждане, за да разбере колко много бели косми се бяха появили в нейната къса и черна коса. И все пак мургавата й кожа беше сравнително ненабръчкана и макар че самата тя беше по-закръглена, отколкото й се искаше, все още изглеждаше добре.
Засега с момчето не бяха разменили повече думи, отколкото им се беше налагало по служба, но Тони вече бе решила да проучи по-обстойно партньора си.
— Кажи ми нещо, момче. Чий задник трябваше да целуваш, за да ти даде тази служба?
— Ничий.
— Хайде бе, не ти вярвам.
Той сви рамене.
Беше от италиански произход и мразеше да я пращат на смяна с бозавите потомци на Европейския Север. Момчето беше един ранг по-долу от нея, по нейна преценка.
— Интересно. Значи просто се появи и те решиха да те зачислят в елитен отряд. Просто си късметлия, така ли? В Бюрото доста трябва да се потрудим за подобна служба.
Той се извърна към нея и се усмихна.
— Дадоха ми тази служба, защото съм много добър в работата си.
— Значи са ми дали жив отличник, при това и нахакан — изрече провлечено тя. — Е, не съм ли късметлийка днес?
Той се намръщи и тя разбра, че го е засегнала. Задоволството й се поизпари обаче, когато разбра, че смръщването не е заради обида, а в резултат на дълбоко замисляне.
— Колко силно го искаш? — попита я той.
— За какво ми говориш?
— Колко силно искаш ти точно да откриеш Аврора?
Аврора беше кодовото име на Тайните служби за Корнелия Кейс. Членовете на президентското семейство винаги имаха кодови имена, започващи с една и съща буква. Денис Кейс беше Ароу48.
Тя се забави известно време с отговора, за да може да помисли:
— Няма да имам нищо против да ми го запишат в досието.
— Не ми прозвуча като добър мотив. Нито беше много искрено. Чух да се говори, че точно ти си отличничка.