— Може би не трябва. — А така й се искаше… и точно по тази причина се запъти с бърза крачка към съседната стая. — Благодаря ти за виното.
— Струва ми се, че нямаш смелостта да следваш собствените си желания.
— А на мен ми се струва, че не съм вчерашна.
Веднага след като затвори вратата, чу гръмкия му смях.
Усети да я залива горещина. Още не можеше да повярва до каква степен й се беше приискало да остане. Но Мат все така си оставаше непознат за нея, макар и да го чувстваше много близък, и й трябваше малко време да помисли върху развитието на взаимоотношенията им.
Бътън лежеше до Луси на двойното легло. Нийли й постели на пода, после внимателно я пое в ръцете си и я вдигна. Бебето се сгуши в гърдите й. Тя докосна с устни топлата влажна главичка и внимателно положи мъничето в импровизираното легълце, после легна до по-голямата му сестра.
Мина много време, преди да успее да заспи.
Веднага щом се събуди на следващата сутрин, Нийли се промъкна в стаята на Мат за ключовете от колата, за да не може той да изчезне със стария олдсмобил и да я изостави. Но като се озова вътре, не успя да се въздържи и да не погледне към Мат.
Той лежеше по корем диагонално на леглото, покрит с чаршаф, свлякъл се в основата на голия му загорял гръб. Косата му изглеждаше много по-тъмна на белия фон на яростно напъханата под главата му възглавница — ръката му беше свита в юмрук. Както стоеше и го наблюдаваше, той се размърда и единият му крак се показа изпод чаршафа. Беше як, мускулест, немного окосмен. Видът му й причини силен, съвсем нехарактерен за Корнелия Кейс копнеж, равносилен на глад.
Припомни си всичко, което му беше казала предната вечер по време на необмислената си изповед. Беше така изкусително да се напъхаш под кожата на друг човек и да изповядаш собствените си тайни. Изкусително и глупаво. Тя взе в шепа ключовете от олдсмобила, измъкна се тихо от стаята и се запъти към банята. Този нов ден й беше като още един подарък и не й се искаше да го разваля със стари сърдечни болки.
След час, прясно избръснат и изкъпан, Мат влезе в женската стая. Намръщи се, като видя възглавницата на кръста й.
— Вече ти казах, че не искам повече да носиш това.
Бътън нададе възторжен вик още щом съзря Мат.
И веднага започна да прави опити да се измъкне от Нийли, която на свой ред се опитваше да я облече в чисти дрехи.
— Спомням си, че ми го каза.
— Е?
— Не си ли твърде много подвластен на илюзията, че ти обръщам каквото и да било внимание?
— Та!
— Искам да отида на базар! — намеси се и Луси, излизайки от банята.
Беше с мокра коса, лилавите кичури ги нямаше.
— Нел не е бременна — съобщи й Мат. — Вместо корем си е била сложила възглавница.
— Не ти вярвам.
Той потупа възглавницата, преди Нийли да успее да го възпре.
— Фалшив е.
Луси внимателно огледа корема на Нийли.
— Но защо?
— Ограбила е банка и се спасява с бягство.
— Страхотно! — За пръв път Луси я погледна с уважение. — Уби ли някого, или само го рани?
Нийли за момент се видя като Бони Паркър49.
— Не съм обрала банка. Мат просто се шегува. Аз… се крия от съпруга си и неговото семейство.
— Направо нямам думи — промърмори Луси и напъха дрехите в чантата си.
— Точно това искам да те помоля — да си като няма за моя проблем. — Тя хвърли мрачен поглед към Мат. — Не като някои хора, които държат да кажат на всички какво се е случило.
— Та! — извика бебето, щом Нийли закопча и последното копче на гащеризончето му и се отдръпна от него.
Мат примигна.
— Днес аз отивам на базар, независимо дали някой иска или не — уведоми ги Луси.
Нийли усети да се надига напрежение и за да го потуши, реши да имитира маниера на Минди Колиър, енергичната си секретарка по социалните контакти:
— Мислех си, че днес бихме могли да си направим пикник.
— Пикниците са си чист боклук. Аз отивам на базар.
Бътън прекоси лазешком леглото, за да се озове възможно най-близо до Мат, и щеше да падне, ако Нийли не я беше уловила за глезена и й помогнала да прехвърли тежестта върху крачетата си и да стъпи на пода.
— Не мисля, че наблизо има такъв базар, какъвто търсиш.
— Има в съседния град — отвърна й Луси. — Едно момиче от басейна ми каза.
Бътън се размърда край леглото и изписка призивно към Мат, който се оглеждаше наоколо в търсене точно на ключовете, които в момента се намираха у Нийли — в джоба на шортите й.
49
Бони и Клайд — двойка реално съществували престъпници, увековечени в едноименния филм с Фей Дънауей и Уорън Бийти. — Б.пр.