— Нека първо да отидем на базар, а след това на пикник — соломоновски предложи тя.
— Каква е тази твоя слабост по пикниците? — учуди се Мат, заставайки точно до нея. — И къде скри ключовете за новата ми таратайка?
— Пикниците просто са забавни. Не!
Реакцията й в защита на фалшивия й корем беше закъсняла. Той беше успял да бръкне под бременната й фланелка и вече развързваше връзките на възглавницата.
— Първо, това ще го изгоря, после отивам да задържа със сила всички механици в гаража, докато не оправят Мабел.
Тя грабна възглавницата от него и я напъха в раницата си.
— Можем да те закараме до гаража, преди да сме отишли на базар и на пикник.
— О, боже, вижте!
Нийли се извърна тъкмо навреме, за да види как Бътън успя да направи три несигурни крачки по мокета към Мат.
— Тя ходи! — възкликна Луси с танцуващи очи. — А аз така се притесних. Защото навърши годинка, обаче баща й беше такъв малоумник, че…
Тя изведнъж млъкна, уплашена, че е показала емоции, различни от обичайното й презрение и надменност. Но така и не успя напълно да прикрие гордостта от случилото се и на Нийли й се прииска да я прегърне.
Бътън се хвърли към крака на Мат, но той се оказа на много далечно разстояние за едно мъниче и тя опасно залитна. Той я подхвана с две ръце също като футболист, спасявайки летяща в тъч топка.
— Тааа… — възкликна Бътън и го погледна с обожание.
Мат се намръщи.
Детето извърна глава настрани и примижа от удоволствие.
— Направо ще повърна — изскърца Луси.
Нийли изхихика.
Той я изгледа кисело, после мушна Бътън под мишница сякаш е торба с картофи.
— Никой да не мърда, докато не открия ключовете.
— Аз съм шофьор днес — отсече Нийли. — Ти имаше лош ден вчера.
— У тебе ли са?
Тя имаше зад гърба си десетки години практика в избягване да отговаря на директни въпроси:
— Много се надявам днес да не вали. Луси, вземи пакета с памперсите. Излизаме!
Нийли грабна чантата си, а също и раницата с нещата си, сложи ги пред себе си наместо бременния си корем и се втурна към коридора. Вратите на асансьора тъкмо бяха започнали да се затварят, но тя успя да се вмъкне вътре и слезе сама долу. Премина като вихър фоайето, без да се оглежда, стискайки здраво чантата и раницата пред корема си и се запъти към паркинга.
След като влезе в стария олдсмобил, посегна да отвори раницата си, но реши преди това да размисли дали наистина отново да си сложи подплънката. Мат я беше възненавидял и беше способен да й вдигне и публичен скандал. С късата си прическа и облечена в евтини дрехи имаше само далечна прилика със стилната първа дама на Америка. Кое беше по-рисковано — да ядоса Мат или да се откаже от подплънката и да се надява, че и така ще се справи?
Докато размишляваше, откъм фоайето се появи Мат с намръщено лице, а след него и Луси, понесла Бътън.
Нийли се загледа в плика на „Фед Екс“50, който той държеше в ръка, и си даде сметка, че за пореден път беше позволила формалностите на обикновения живот да й убегнат. След като три години се беше възползвала от ефективната пощенска система на Белия дом, сега се чувстваше като човек, за пръв път в живота си получил писмо. Това обемисто писмо обаче беше твърде важно за нея и се наложи да си напомни мислено, че вече не разполага с армия от секретарки, които да се погрижат за личната й кореспонденция.
Системата, измислена в Белия дом, така че да може да се отделя личната кореспонденция от хилядите писма от различни организации и отделни хора, които президентското семейство ежедневно получаваше, действаше безотказно ефективно. На най-близките на президента и семейството му се съобщаваше четирицифрен код, който да бъде вписан като част от адреса им — тя и Денис си бяха избрали комбинацията 1776 — и по този начин личната кореспонденция се озоваваше директно на бюрата им.
Мат сложи ръка на тавана на олдсмобила и я погледна през отворения прозорец.
— Администраторката ме спря. Не си ми казвала, че очакваш пратка.
— И какво толкова е станало? — отвърна, протегна ръка, но той не й даде плика.
Луси успя да откопчи пръстчетата на Бътън от косата си и обясни:
— Ядосан е, защото администраторката едва не вдигна скандал, че уж си му жена, а пък фамилията ти не е същата като неговата.