Нийли се загледа в плика.
— Трябваше и аз ли да използвам твоята фамилия като всички други?
Изражението на Мат стана заплашително.
— Какво искаш да кажеш с това като всички други?
Във Вашингтон никога не би допуснала подобен гаф.
— Нищо особено. Недей да се горещиш, ами влез вътре, хайде.
Луси се изхили. Той се извърна бавно към нея. Бътън направо се разтапяше от усмивки и радостни възгласи, но той не й обърна внимание.
— За какво говори Нел?
— Да не мислиш, че си умирам от радост, че името ми е Джорик? — язвително се сопна Луси. — Да не мислиш, че и на Бътън ще й хареса?
— Искаш да ми кажеш, че фамилията ти е Джорик?
— А ти как мислеше?
Мат прокара пръсти през косата си.
— Егати…
— Га-ти! — повтори Бътън.
— Край вече! — извика Нийли. — Повече никакви мръсни думи да не чувам и от двама ви. Иначе Бътън ще тръгне по вашия път!
— Га-ти! — повтори Бътън и доволна запляска с ръце.
Сега Нел усети в нея да се надига гняв като гореща вълна и успя да се отърси от него с един прост жест — протягайки ръка през прозореца към писмото в ръката на Мат.
— Взимам го.
Мат погледна плика.
— От Джон Смит?
Защо Тери не беше пуснал в ход въображението си? Преди години Тери със сигурност би измислил име от рода на Омир Симпсън, Джери Фолуел51 или нещо подобно. Но смъртта на Денис го беше съсипала и лишила напълно от чувство за хумор.
— Мой братовчед — обясни тя.
Мат изпробва теглото на дебелото писмо с ръка, после я погледна изпитателно, преди да й го подаде. Нийли знаеше, че той очаква тя да му каже какво има вътре, но се досещаше, че дори да признае за съдържанието — беше помолила по телефона интимния партньор на мъртвия си съпруг да й изпрати назаем няколко хиляди долара — това нямаше да сложи край на въпросите му.
Сложи плика в скута си и каза.
— Губим ценно време. Хайде да тръгваме.
Макар именно Луси да беше настоявала да посетят базара в близкия град, точно тя изобщо не изглеждаше твърде ентусиазирана, когато пристигнаха. Щом я изгуби от погледа си между щандовете, Нийли се запита дали всъщност момичето искаше не толкова да пазарува, а колкото се може повече да забави пристигането им в Айова.
С Бътън на ръце като добро прикритие Нийли се отправи към стаята за почивка на майки с деца, за да се отърве от плика на „Фед Екс“ и да прибере парите на сигурно място в дамската си чанта. Щом излезе от стаята, установи, че Мат я чака пред вратата, макар да й беше заявил, че щом ги изгуби от поглед, веднага заминава за Мексико.
— Проблеми на границата ли имаше?
— Шааа! — извика възторжено Бътън.
— Какво имаше в плика?
— Пари, за да си купя дрехи. Можеш да дойдеш с мен.
— Някой ти е пратил пари?
— Чудно колко много плаща сега мафията на убийците.
— Луси ти е повлияла много лошо. — Той закрачи до нея. — С колко разполагаш?
— Достатъчно, за да ти върна парите и да си купя нещо, което няма да се скъса още на първия ден. — Усмихна му се. — Достатъчно, за да предпочета да тръгна сама, ако дори съвсем малко започнеш да ми досаждаш.
Изражението му изведнъж стана дръзко.
— Защо ли ми се струва, че се чувстваш прекрасно точно където се намираш сега?
— Това обаче няма нищо общо с теб.
— Няма ли? Целувката ни снощи ми подсказа нещо съвсем друго.
— Коя целувка?
— Онази, която те накара да мечтаеш, преди да заспиш.
Тя тихичко изсумтя и го изгледа с невинни очи.
Той се намръщи.
— Мразя да пазарувам. Особено когато съм с жена.
— Тогава недей да идваш с мен. — Тя закрачи с бодра стъпка към центъра на базара, после изведнъж спря. Това си беше един най-обикновен покрит американски базар и нямаше да й се наложи нито да се здрависва с някого, нито да подканва някого да гласува. — Колко е хубаво!
Той я изгледа сякаш беше полудяла.
— Това е треторазреден базар накрая на света, а всеки такъв базар е част от верига. За човек със синя кръв като твоята е малко чудно, че се задоволяваш с толкова малко.
Тя вече беше твърде заета, устремена към отделението за дрехи, за да му отвърне.
Независимо от изразеното отвращение, Мат всъщност беше така добре дресиран от седемте си сестри, че се беше превърнал в прекрасна компания при пазаруване. Почти не се оплака, носейки Бътън, докато Нийли се ровеше в купчини дрехи, и в основни линии дори премина успешно препитването, което му беше устроила какво би й отивало и какво не. Тъй като от ранни години у нея беше култивиран проницателен усет по отношение на модата, едва ли имаше нужда от неговото мнение, но й беше забавно да узнае предпочитанията му.
51
Смешното в първото име е комбинацията между Омир, известно като име на древногръцки автор на „Илиада“ и „Одисея“, и фамилията, която в превод означава глупак. При второто смешна е фамилията, която свободно би могла да се преведе като Добрепадналов. — Б.пр.